Кметът на Бургас забрани събирането на пари (за хигиенни материали, пособия, играчки и ремонти) от родителите в детските градини. На провинилите се директори ще се търси дисциплинарна отговорност. Браво на Димитър Николов! Казвам го с известна доза завист, защото не съм жител на морския град, а на столицата София – общината с най-големия бюджет в страната.
Тук строим ударно метро и улици, но нямаме пари да сложим щори по прозорците на детските си градини и да купим вода за децата. Така излиза.
Всеки родител знае, че плащането на месечната такса (в моя град тя е 60 лева) не е окончателният му финансов ангажимент към ЦДГ-то. На всички е известно, а би трябвало и в общината да го знаят, че успоредно с касата в градината, родителите пълнят и една друга каса (всъщност, обикновено е пощенски плик), която играе съществена роля за издръжката на детските заведения.
Под формата на “дарения” се събират пари за още толкова много неща, че човек си задава въпроса “кой ги измисли тия 60 лева, дето за нищо не стигат”. Ами, Столичният общински съвет – минипарламентът на града. Както във всеки парламент, там има управляващи и опозиция. Това превръща размера на таксата за забавачките в поредния повод за политически битки. Дали той е адекватен на реалностите, е второстепенен въпрос.
За последно в София таксата е актуализирана през 2010 г. – от 40 на 60 лева. Мотивът на мнозинството да поиска повишение бе, че 40-те лева не стигат дори за храната. И че в градове като Перник, Варна и Бургас тя отдавна е 55 лв. “Правим го, за да не натоварваме всички софиянци с издръжката на детските градини. Говорим за възстановяване на баланса между общинското финансиране и парите, давани от родителите”, обясни тогава кметът Йорданка Фандъкова. От БСП очаквано контрираха… с мотива, че това ще натовари семейните бюджети и, че родителите ще плащат 50% повече, но услугата няма да се подобри.
Да видим сега дали балансът е възстановен и дали отървахме натоварването на семейния бюджет.
В началото на всяка учебна година в градината на детето ми се провежда родителска среща, на която се съобщава, че е “желателно” да съберем пари за различни пособия и материали. Разбивката започва с 60 лева за минерална вода и консумативи (тоалетна хартия, препарати и т.н.) и 20 лева помагалата, по които децата учат. Последните се плащат само в началните групи – 1-ва и 2-ра. За големите от предучилищните групи, се осигуряват от общината. Даваме и по 20 лв. за допълнителни учебни консумативи, като моливи, фулмастри, цветна хартия и за играчки.
Знам за ЦДГ-та, в които родителите събират пари дори за интерактивни дъски и видео проектори, където крайните суми са четирицифрени, или за нова дограма и щори, за да са на топло (или на прохладно през лятото) децата им.
Описаните суми са приблизителни и варират на различните места. Опитът показва, че там където има дейни родителски настоятелства нещата се случват по-качествено и по-евтино. С малко повече активност родителите успяват да договарят по-ниски цени на офертите от фирмите доставчици, независимо за какво става въпрос – от покупка на консумативи, до техника, ремонти и организирани прояви.
Плащанията ни обаче не свършват до тук. През цялата година в градините гастролират всякакви трупи, състави и прочие, които изнасят театрални представления пред малчуганите. Това, разбира се, е прекрасно и много полезно за развитието на децата. Билетчето (наистина дават такова) обикновено струва около 3 лв. В едно хипотетично ЦДГ с 4 групи от по 30 деца, това прави 360 лв. За половинчасова сценка, в която са ангажирани двама или трима актьори. Не мислете обаче, че те ще си тръгнат с цялата тази сума.
Малцина посветени знаят за така наречената “директорска такса”. Няма да я откриете в общинските наредби, тя е неписано правило. Просто казано, представлява процент от вашите 3 лева, които отиват в касата на детската градина. В различните заведения размерът му е различен.
Няколко пъти през учебната година се организират еднодневни излети и екскурзии. И там схемата работи, но парите са в пъти повече. На Коледа пък, след 12-месечно трепетно очакване, ще дойде беловласият старец и пълният му с подаръци чувал. На дядото, по подразбиране, също се полага хонорар.
Разбира се, децата ни имат нужда от моливи, хартия, лепила и прочие пособия, трябва да пият и вода. Желателно е прозорците на детските градини да имат щори, за да спят спокойно без слънцето да грее в очите им. Въпросът е защо тези разходи не са включени в общата такса и как се формира тя, ако не е просто едно закръглено число изсипано в пространството, с единствената идея да изглежда по-приемливо? Защо родители, учители и директори са принудени да стават част от една сива икономика на пощенски пликове и хвърчащи листове с числа? Кой осъществява контрол над тази “икономика” и кой има полза от нея? Със сигурност това не са финансовият баланс между родители и община, нито бюджетът на младите семейства. Нито пък децата.
