На снимката: Паметникът на Бенковска поляна
Името на средногорския връх Еледжик ще остане завинаги във възрожденската ни летопис с героичните дни на паметната и славна Априлска епопея през 1876 г. В началото на март 1876 г. Г. Бенковски посещава средищната махала на с. Мухово, където в къщата на Хр. Томин се събират повече от 50 души. След пламенната му реч насъбралото се множество избира за свой водач 42-годишният Вълко Стойнев (Стойнов). Въодушевен от радушния прием, Бенковски се устремява към съседните села. Следващата му спирка е Калугеровият манастир “Св. Никола”, който е определен за пропаганден център на въстанието по поречието на р. Тополница. В този манастир се провежда събрание, на което присъстват верни на делото народни хора – повече от 25-30 души. В църковния храм те полагат клетва и се вричат във вярност на революционата идея за Освобождението на България. За революционен център на въстанието в околността е избрано съседното село Церово – с председател на тамошния комитет влиятелният и предан на народното дело Гене Телийски. Заедно с друг местен първенец, Цвятко Бръшков, двамата отделят значителни суми и закупуват оръжие и муниции за въстаниците. Активна е подготовката и в с. Калугерово, която се извършва под ръководството на местния комитет с председател бившият учител – 55-годишният Теофил Бейков.
Участници във въстанието от село Церово
Новината за преждевременното избухване на въстанието в Копривщица се разнася бързо по селищата по поречието на Тополница. Още вечерта на 20 април революционерите от Церово, Лесичово и Калугерово се вдигат на бунт и поемат управлението в свои ръце. На 21 април Хвърковата чета на Бенковски пристига в района и заварва всички села въстанали и готови за път. Населението на Церово, Лесичово, Калугерово, Виноградец, Славовица, Горно Вършило и Долно Вършило поема към своята Голгота – средногорският първенец Еледжик.
Там, в труднодостъпните дебри край крепостта “Калето” се организира лагеруването на населението. Въстанниците избират 13 души за ръководство и отбрана на лагера. За председател и Главен войвода е избран церовецът Гене Телийски (наричан още Гено Теллията), а за негов помощник е определен Теофил Бойков от с. Калугерово. Един ден преди избухване на въстанието военният съвет представя на Бенковски в Панагюрище план, съгласно който въстаниците са разпределени на 15 бойни подразделения. Тези части са поставени на различни места за завардване на пътища и пътеки по посока на лагера. Съгласно официални източници броят на годните да носят оръжие и да воюват въстанници е около 2000 души. Целият лагер, заедно с останалата част от семействата – жени, деца и старци, наброява над 5000 души.
Останки от крепостта “Калето” на Любнишкото дере, където е бил главният лагер на въстаниците
На 26 април 1876 г. призори на върха пристига една чета от около 100 души, предвождана от войводата Иван Ворча. Бойният дух на въстаниците и настроението на техните семейства се повдига. Куражът, смелостта и решимостта на защитниците на Еледжик да се бият с врага нараства още повече, когато Бенковски посещава лагера, за да го инспектира. Апостолът дава указания за продължаване на работите по укрепването на лагера за отбрана, за направата на окопи и др. Въодушевлението от посещението, наставленията и огнените слова на Главния Апостол Бенковски до такава степен повдигат духа на въстаниците и техните семейства, че те забравят за грозящата ги опасност от нападение на противника и се хващат на едно голямо българско хоро. Захарий Стоянов пише за него: “Върху вървежа на общото дело, залюля се пъстро хоро на върха на планината, върху една зелена и росна поляна, покрита с всякакви балкански цветя. Ех, че хоро ли пък беше, дявол да го вземе! Не зная на другите участвующи и присуствуващи там как подейства, но колкото за мене, с гордост го изповядвам – благодарих се, считам се и досега за щастлив, че съм бил честит да присъствувам там… Хорото на Еледжик стана много по-голямо, отколкото беше в Поибрене. И сам Бенковски не можа да се стърпи да се не залови и обикали няколко пъти. Когато скачаха юнаците и си забиваха краката в бозалъка, тоя последния се отхвърляше настрани като че го вееха с вили“.
На 26 април късно вечерта, при много лошо дъждовно време, Хвърковатата чета на Г. Бенковски тръгва за Белово за вдигане на въстание, по молба на местния революционен комитет. На другия ден малко преди обяд конниците пристигат в Сестримо, после и в Белово. Установили се в градчето, въстаниците запалват жп гарата, убиват няколко турци, разрушават жп линията, повреждат мостове и прекъсват телефонните линии. Същия ден след обяд конната чета поема обратния път, преминава през с. Ветрен и на 28 април пристига на Еледжик.
Докато Бенковски с конницата действа в Белово, лагерът на Еледжик е атакуван на два пъти от няколко хиляди черкези и башибозук. Въстаниците обаче са се окопали много добре и отблъсват османското нападение. Постепенно към върха на Ихтиманска Средна гора обаче започват да пристигат една след друга неприятни новини: на 22 април е паднала Стрелча, на 26 април – Клисура и с. Петрич. Панагюрище е в опасност, а Брацигово, Батак и Перущица са блокирани от турски аскер и башибозук. От всички места на Средногорието и Тракия се иска помощ.
В този труден момент по молба на жителите на Панагюрище Бенковски решава да им се притече на помощ. В прощалната си реч пред защитниците на Еледжик войводата обещава, след като отблъснат противника, пак да се върне при тях, като ги окуражава и насърчава през това време да се разбират “един друг братски… за успеха на общото дело“.
След като Бенковски с четата си напуска Еледжик, лагерът е атакуван от всички страни от близо 5000 души аскер, предвождан от Хасан паша. Изморени от непрекъснатите нападения, останали с малко годен барут, заради непрекъснатите пролетни дъждове, защитниците на средногорската твърдина отстъпват. В околностите на напълно опустошения и разрушен до основи лагер са избити повече от 300 души. Десетки, ако не и стотици са случаите на изнасилени жени, на отвлечени или убити деца.
Жертвите по време на паметните априлски събития от 1876 г. обаче не са напразни. Само година по-късно по стъпките на Хвърковатата чета на Бенковски пристигат руските войски, носещи свободата на този красив край от нашата Родина.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
