Елица Николова е родена на 24 юли 1974 г. в град София. Завършва магистърска степен в специалност „Международни икономически отношения и бизнес“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и втора специалност „Счетоводство, финанси и контрол“ в Института за следдипломна квалификация към същия университет.
Професионалната си кариера започва през 1997 г. в частния бизнес, а работатата си в държавната администрация започва работа през август 2009 г. До 2011 г., когато заема длъжността заместник-главен директор на ГД “Програмиране на регионалното развитие” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. През юли 2011 г. е назначена за началник на Политическия кабинет на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
– Г-жо Николова, кои са приоритетите Ви в работата с местната власт?
– Президентската институция следва няколко приоритета в работата с местната власт. Още с встъпването си в длъжност президентът Росен Плевнелиев постави десет важни области, които ще бъдат водещи в работа му. Една от тях е регионалното развитие. Г-н Плевнелиев има опит не само като министър на регионалното развитие, но и с видяното и чутото при множеството му посещения и срещи с хора у нас и в чужбина. Той може да бъде полезен за това всички населени места да се развиват устойчиво и съобразно с екологичните стандарти в полза на бъдещите поколения.
Поставяйки регионите и тяхното развитие като основен приоритет в работата си, екипът на президентската институция насочва усилията си проблемите на общините да бъдат решавани текущо, а това може да бъде осъществено само с добро сътрудничество с изпълнителната власт. За целта е създададен Специализиран съвет към президента – “Регионално развитие”. Досега сме организирали няколко съвета и смятам, че вървим в правилната посока.
– Бихте ли посочили някои теми, които обсъждате на съвета?
– В Съвета по “Регионално развитие” ние обсъждаме теми с различен фокус с помощта на експерти, както и представители на местната власт, от които очакваме конкретни идеи. Последното заседание се проведе в Стара Загора на тема “Национална стратегия за развитие на селскостопанския отрасъл в България”. В този отрасъл има няколко стратегии, но те са разпокъсани, не са разглеждани като допълващи подотрасли. Целта ни беше да се потърси баланс в развитието на различните сектори -зърнопроизводство, животновъдство, овощарство и др. В работата си президентският екип се стреми да бъде максимално отворен за гражданите. Пример за това е участието ни в годишната пресконференция на НСОРБ (Национално сдружение на общините в Република България), в която се включи г-н Плевнелиев. Там той отправи своето послание към местните власти. Ние подкрепяме продължаването на процеса на децентрализация на общините и поставянето на акцент върху бедните региони в страната.
– Какви конкретни мерки са необходими, за да се осигури преодоляването на различията в темповете на развитие на изоставащите и обезлюдени райони?
– Истината е, че ако се реши проблемът с осигуряването на заетост в изоставащите райони, това ще доведе до спиране на обезлюдяването и ще се преодолее икономическата изостаналост в някои области. Основна задача на управляващите трябва да бъде икономическото оживление на тези градове. За началото на следващата година планираме да организираме заседание на съвета за “Регионално развитие”, за да обсъдим варианти за алтернативна заетост на населените места с висока безработица. Нашият фокус ще бъде основно върху два региони, в които населението се изхранва главно с тютюнопроизводство.
Целта ни е да потърсим експертно мнение какви заместващи производства могат да бъдат развивани. Чухме интересни идеи, като например отглеждането на минзухари за производството на шафран. Като цяло идеята е в своя зачатък, но сме поставили на дневен ред намирането на начини за реализация на населението в тези места. За това е важен и диалогът с предстравители на изпълнителната власт, защото без целенасочена държавна политика тези региони няма да могат сами да стимулират своето развитие. Смятаме отново да поканим доказани експерти от БАН, но това не бива да остане само на теория, а да последваме добрите примери.
– Вероятно имате предвид добрите практики на други страни, които успяват да съживят изоставащите си региони?
– Като говорим за добри идеи мога да дам пример с признанието на ЮНЕСКО на Чипровските килими за нематериално културно наследство. В тази връзка споменавам и Айзербайджанските копринени шалове, които също успяха да се впишат в листата на ЮНЕСКО. Ние бяхме поканени на първата презентация на Азербайджанското посолство, на което представиха своите копринени шалове. Много е сходна съдбата на тези занаяти, които са били вече в миналото. Сега се правят първите стъпки за тяхното възраждане. В тази връзка може да последваме добрия пример на
Азербенджан със създадената програма за заетост, която осигурява условия на местните хора да възстановят една позабравена национална традиция. Вече са налице и първите им маркетингови проекти, сред които бе и представянето на шаловете в Швейцария.
За съжаление освен с публикациите в няколко медии Чипровските килими нямат мащабна програма за популяризирането си, а то може да се окаже ключът за икономическото раздвижване на региона като заетост и израстване в туристическия сектор. Мисля, че тук е важна ролята на държавата да ги подкрепи и сега е времето за тази подкрепа.
– Какви са рисковете при усвояването на средствата по Оперативната програма “Регионално развитие” през новия програмен период 2014-2012?
– За съжаление 2014-та беше много трудна година с поредица от кризи, съчетани от невиждани досега бедствия. Имахме политически и финансови трудности, както и институционална криза (факт е, че доверието на гражданите достигна най-ниските си нива). За страната ни това беше и времето, когато се изготвят оперативните програми за следващия програмен период, но въпреки трудностите бе преодоляно и това предизвикателство. Оперативна програма “Регионално развитие ” вече е изпратена за разглеждане. Опасявам се, че не всички програми ще успеят, защото управляващите органи на програмите се опитваха да отстраняват забележките на комисията. Вече имаме една одобрена програма – “Развитие на човешките ресурси”. Следващият шанс за одобрение на програмите е чак след половин година и ако се стигне дотам, забавянето ще затрудни общините като бенефициенти.
– Повечето от градоначалниците се оплакват от неоснователно налагане на финансови корекции по европейските проекти и посочват пропуски в самата процедура. Смятате ли че тук са необходими промени?
– Няма как да няма санкции, но те трябва да бъдат по възможност най-обективните и най-справедливите. По време на втория служебен кабинет, ние заедно с НСОРБ се опитахме да намерим решения. Беше разработен механизъм за разпределяне на отговорността между държавата и общините.
Подобен подход търси справедливост за наложените финансови корекции. Имайки предвид опита на вицепрезидента Томислав Дончев и неговия опит като бивш градоначалник, а сега отговарящ за еврофондовете. Вярвам, че той ще намери устойчиви решения.
Не бива да забравяме, че 2007-2013 г. беше първият програмен период и в много случаи работихме на принципа “проба-грешка” , но в бъдеще затрудненията ще бъдат преодолени.
– Какви са причините за забавяне на големите инфраструктурни проекти?
– Причините са комплексни, но всички заинтересовани страни трябва да са обединени в търсенето на решения. По отношение на мащабните пътни инфраструктурни проекти голям проблем се оказах тежките отчуждителни процедури на имоти, дълги съдебни процедури по обжалване на оценките по обезщетение, което наложи и прецизиране на някои от текстовете от Закона за държавната собственост, какъвто беше случаят със Северната скоростна тангента. Археологическите разкопки също са фактор за забавяне, какъвто е случаят с автомагистрала “Струма”.
За водните проекти отговорността в изпълнението им е изключително голяма и много често общините не се наемат да се ангажират с това, ако нямат сигурност, защото глобите могат да ги доведат до неплатежоспособност. Политическата криза оказа своето влияние.
– Какво е необходимо, за да бъде преодолян имиджовият проблем на България в Европейския съюз?
– Представата за страната ни не е толкова лоша, колкото ние самите мислим. Срещнахме се с вицепрезидента на Виетнам Нгуан Тхи Зоан, която спомена, че последния път, когато е била в София през 1985 г., е видяла много рози, а сега за съжаление не вижда нито един символ на страната, а именно розата. След като научи, че имаме цяла Долина на розите, ние стигнахме до извода, че трябва да продължим да поддържаме добрата репутация, изграждана с много усилия през годините.
Безспорно имаме много постижения. Четири големи български града получиха престижни статути. През 2015 г. Бургас ще бъде Европейски град на спорта, през 2017 г. София ще бъде Европейска столица на спорта, Варна ще стане Европейска младежка столица, а тази година Пловдив стана Европейска столица на културата. За мен е голямото постижение е класирането му на 6-то място в препоръчваните туристически дестинации. Всички тези постижения помагат за добрия имидж на страната ни.
