На тази дата през 1632 г. астрономът Галилео Галилей е заточен от Инквизицията. Той е задържан под стража и закаран в Доминиканския манастир “Света Минерва”. Инквизицията го принуждава на колене да се отрече от своите схващания за света.
Процесът срещу Галилей пред Инквизицията се превръща в един от най-честваните световни примери за битката между науката и религията. Италианският астроном наблюдава небесата през телескопи и през 1632 г. публикува своя „Диалог относно двете главни системи на света, Птоломеевата и Коперниковата”.
Галилей знае, че „Диалогът” ще разтревожи водачите на католическата църква, които по-рано са предупреждавали да не се преподава учението на Коперник. Той обаче не се оставя да бъде разубеден и решава да публикува “Диалога” не на латински, а на италиански, така че идеите му да стигнат до по-широка публика.
Ученият първи ясно заявява, че природните закони са математически , както сам твърди, „езикът на Бог е математиката“. Това е рязко скъсване с дотогавашните традиции в науката, основани на постулатите на Аристотел и поставящи логиката в основата на научните изследвания.
Галилей показва забележително разбиране за връзките между математика, теоретична физика и експериментална физика. Той допринася и за отхвърлянето на сляпото приемане на авторитети (като Църквата) или други мислители (като Аристотел) в областта на науката и за разграничаването на науката от философията и религията.
Диалогът в прочутата книга на Галилей се води между поддръжник на Птоломей, последовател на Коперник и страничен наблюдател. Галилей знае, че Птоломеевата система е започнала да губи позиции и да отстъпва пред идеята на датския астроном Тихо Брахе, че Земята е неподвижна, Слънцето се върти около Земята, а планетите се въртят около Слънцето. Самият Галилей напълно пренебрегва теорията на Тихо, тъй като я смята за неадекватна.
Според Галилей науката е нещо отделно от религията, но църквата не смята така. Дори и прочутото му красноречие обаче не успява да го спаси и той е призован в Рим, за да отговаря пред Инквизицията. Заплашен с мъчения, Галилей се отказва от Коперниковата система.
Присъдата му включва три основни части: Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи (такива, които поставят Слънцето в центъра на галактиката). Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като „формално еретична”.
Галилей е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест. „Диалогът” е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения.
Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.
Галилео Галилей е определян за един от създателите на естествознанието. Сред значимите му открития се нареждат термометърът, хидростатичното равновесие, законът за земното притегляне; принципите на модерната динамика и пръвата астрономическата тръба, построена през 1609 г. във Венеция.
Източник – http://barko4.com
