Името на Георги Брегов е неразривно свързано както с историята, така и с настоящето и бъдещето на град Пазарджик. Роден през 1840 г. той е едно от осемте деца в семейството на местния богаташ хаджи Костадин. Още от ранна детска възраст Георги е приучаван в родолюбие и отговорност. Неслучайно в края на 60-те години той става един от главните инициатори за създаването на местен революционен комитет, борещ се за Освобождението на българите от османско иго.
Научавайки за участието му в бунтовни групи, местната турска власт започва да го следи. Нараства и натискът върху семейството му. Това кара в навечерието на Априлското въстание цялата фамилия да напусне Татар Пазарджик и да се установи, макар и временно, в румънския град Браила. Там те започват да се занимават с търговия, но не след дълго, още през лятото на 1878 г., отново се завръщат в току-що освободения град.
Ползващ се с добро име на честен човек, патриот и родолюбец, през февруари 1879 г. Георги Брегов е избран за кмет на Пазарджик, по това време все още в пределите на Източна Румелия. За съжаление влошеното му здравословно състояние не му позволява да изкара мандата си докрай. Но за сметка на това той дарява жителите на градчето със самостоятелна сграда, в която впоследствие е поместена първата болница след Освобождението. Съгласно дарителския акт, Брегов отделя и крупна сума, която служи за първоначалното обзавеждане на отделенията.
През 80-те години той дарява на местното училищно настоятелство и воденицата си в с. Кьосе Муратово /дн. с. Братаница/, от чиято печалба в продължение на години се изхранват бедните деца от града и околността. Отдадеността му към българската просвета намира изражение и в даряването на облигация от 1000 рубли от Руския източен заем на Българското културно – просветно дружество „Напредък” във Виена.
На 19 юли 1884 г. именно на път за столицата на Австро-унгарската империя Георги Брегов умира.
През годините пазарджишката общественост изразява неведнъж благодарността си към безкористността и човеколюбието на своя любим кмет. Неслучайно още от 1921 г. едно от местните училища носи неговото име.
