Евтим Евтимов (28.10.1933 – 08.06.2016) е сред най-обичаните български поети, оставил нежни стихове за любовта. Той е автор на текстове на много български песни от поп музиката, превърнали се в хитове у нас. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов) и др.
Предлагаме ви да си спомним за него с малка част от прекрасните му стихове:
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз – по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка – песен, а от песен – мъка
и аз не зная как ще издържа.
*********
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах –
душата ми една не изгоря …
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
********
Една звезда над върховете мина
и изгоря в далечната тъма.
Hавярно горе – сред звездите сини
остана друга векове сама.
Сама – сред необятната вселена,
сама – сред върхове и късен дъжд.
И мислех си за тебе и за мене.
И колко страшно стана отведнъж.
*********
Hа тази улица за първи път
завръщах се самичък след разлъка.
Под веждите усещах да тежат
два облака, натрупани от мъка.
До моя праг когато ме видя,
пошепна ми един приятел верен:
"От облак някъде си пил вода,
затуй, приятелю си толкоз черен."
*********
РИСУНКА
Отдавна на земята си родена,
но аз отново днес ще те създам.
Да бъдеш първата любов за мене,
аз нови чувства ще ти дам.
Ще ти предложа закъсняла среща
и тя ще бъде първата за нас.
Очите ми са две венчални лещи
които чакат сватбения час.
Подай ръка. Светът ще стане хубав,
макар да идвам късно и суров.
Последен може в тебе да се влюбя,
но ще ти върна първата любов.
**********
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
