Джейн Остин е име, което всеки любител на любовните романи боготвори. Родена е на 16 декември 1775 г. в Стивънтън, Хампшър. Остин е един от най-ярките творци в английската литература от ХVІІІ в.
Тя е втората дъщеря и предпоследно дете в семейството на преподобния Джордж Остин и съпругата му Касандра Лий. Израства в голямо семейство, подобно на семейство Бенет от „Гордост и предразсъдъци“ – има шест братя и една сестра – Касандра, с която е много близка.
Трагичното в историята на Остин е, че в книгите си тя описва с дълбока ирония тоталната зависимост на жените от социално и финансово изгодния брак, но същевременно преживява фатална любов и умира неомъжена.
Известно е все пак, че когато е на 20 г., Джейн преживява съдбовна любов, която променя цялото й същество. Тогава тя се запознава с племенника на съседите Томас Лефрой, току-що дипломиран студент по право, който смята да започне адвокатска кариера в Лондон. Той е привлекателен, интелигентен и образован, но беден. Зависи изцяло от богатия си чичо, за да завърши образованието си и да се наложи в професията.
В продължение на два месеца младите се срещат непрекъснато в Стивънтън, където Джейн живее с многобройното си семейство.
Роднините на Лефрой обаче се намесват и прекратяват връзката. Защото Джейн е от дребната аристокрация и няма солидна зестра. Бракът между двамата е невъзможен. Томас се връща няколко пъти в графство Хемпшир, но така и не успява да се види с любимата си.
По-късно през живота си писателката получава едно-единствено предложение за брак. Тогава Остин е на 27 г., което отказва, защото намира джентълмена за лишен от каквото и да било очарование.
Нито писмо, нито ред от дневник подсказват какво я е накарало да размисли и да откаже предложението. През 1814 г., само три години преди смъртта й, едно писмо на писателката до нейна племенница разкрива какви са били вижданията й за брака.
"Трябва да приемеш предложението за брак само ако бъдещият ти съпруг ти харесва истински. Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без любов", пише тя.
Джейн Остин умира на 41-годишна възраст от неизвестна болест и е погребана в Уинчестър, където отива на лечение. Последните ѝ месеци са мъчителни, но роднини твърдят, че тя не е погълната от жалост и скръб.
Романът на Остин „Разум и чувства“ спечелва огромна популярност и става много известен. Голяма популярност печелят също „Гордост и предразсъдъци“ и „Ема“.
„Разум и чувства“ е публикуван през 1811 г. Първата версия на романа е написана още през 1795 г. със заглавие „Елинор и Мариан“. „Гордост и предразсъдъци“ – първоначално „Първи впечатления“ (First Impressions) – е завършен през 1796 – 97 г., но публикуван едва през 1813 г. Той е една от първите романтични комедии и остава бележит за цялата английска литература. Считан за най-популярния от всички произведения на Остин, романът присъства на челните места в класациите на любими книги във Великобритания. Пред 1814 г. излиза „Менсфийлд парк“, а през 1816 г. – „Ема“, с посвещение на регента. „Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“ са публикувани посмъртно през 1818 г.
Ето и няколко вдъхновяващи цитати от нейните обичани от мнозина произведения:
Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към онова, което бихме искали другите да мислят за нас.
Жената си мисли, че да я харесват значи непременно да я обичат.
Момичетата мечтаят или да се омъжат, или да се влюбят нещастно. То е нещо, за което да мислиш, което те отличава от другарките ти.
Има толкова видове любов, колкото и мигове във времето.
Ако те обичах по-малко, вероятно щях да мога да говоря повече за това.
Бракът наистина изисква много маневри.
Щастието в брака е изцяло въпрос на случайност.
С учудване установявам, Ема, че по-добре е да нямаш никакъв ум, отколкото да не използваш ума си по предназначение.
Едната половина на света не може да разбере удоволствията на другата половина.
Няма чар, който да е равен на добротата на сърцето.
В девет случая от десет, по-добре е една жена да показва повече привързаност, отколкото тя се всъщност чувства.
