През периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 год. преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на василевсa не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските канове.
Още от пролетта на 811 г. император Никифор I Геник (802-811) се преместил в граничната тогава крепост Маркели (до днешния Карнобат) за да ръководи отблизо подготовката на наказателния поход срещу България.
Причините за него са много и важни, но тук ще ги обобщим – след като разширил България до Карпатите, кханасюбиги Крум насочил поглед на юг към Македония и Тракия. Самонадеян и недолюбван от войската, император Никифор смята да реши проблема из корен, като завладее, ни повече, ни по-малко, България.
Така на Никифор хем му се искало да спаси европейските владения на Византия, хем да поправи отношенията си с войската – когато войската във Византия недолюбва някой император, това е много лошо предзнаменование (за императора, разбира се).
Големият проблем при похода на Никифор в България през 811 г. е била ли е наистина превземана Плиска.
Нека направим тогава една кратка равносметка на тия най-много 2 седмици от средата до края на юли, през които император Никифор I и неговата огромна поне 60-хилядна армия прекарали на българска земя.
Една значителна част от византийската войска била от необучени, въоръжени с прашки и сопи градски бедняци – и те също трябвало много бързо да изминат тежкия преход от крепостта Маркели през Стара планина, та до Плиска.
Този преход би трябвало да са изминали и отрядите на престолонаследника Ставракий, съставени и от 15-годишни юноши, почти деца. Византийската войска била наистина впечатляваща – в нея били събрани не само отряди от европейските провинции на империята, но и от азиатските.
Разстоянието, което византийците би трябвало да са изминали в тоя случай, надвишава 200 км – от Маркели до Плиска дори по права линия са почти 100 км, по съвременните пътища – най-малко 130.
Освен това трябвало да пресекат Стара планина, което византийците винаги броят за голям успех. И накрая, да се върнат назад от Плиска до Върбишкия проход, където изглежда става прочутото сражение на 26 юли.
Привържениците на превземането и опожаряването на Плиска описват доста точно сражението с 50-хилядната българска войска, което станало на север от Стара планина и в близост до Плиска. Византийците разбили две български армии – един 12-хиляден елитен отряд и една 50-хилядна войска на този ден, 11 юли.
Такава войска е страшна сила във всички исторически епохи, това сражение е изисквало със сигурност пълно напрягане на силите и на двете страни. Ако наистина битката се е състояла до Плиска, то абсолютно цялата византийска войска е трябвало преди това да премине Стара планина и да се събере на полето на боя.
Днес се смята, че обтренирана пеша войска преминава 30 км за един ден в равнинна или слабо хълмиста местност. В такъв случай 60-хилядна войска ще преодолява разстоянието от Маркели до Плиска дори в идеални условия поне седмица.
Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“ . Императорът лично повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска.
Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст.
Крум повторно се обърнал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир. След това последвал разгромът на Византия при Върбишкия проход.
През периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 год. преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на василевсa не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските канове.
Още от пролетта на 811 г. император Никифор I Геник (802-811) се преместил в граничната тогава крепост Маркели (до днешния Карнобат) за да ръководи отблизо подготовката на наказателния поход срещу България.
Причините за него са много и важни, но тук ще ги обобщим – след като разширил България до Карпатите, кханасюбиги Крум насочил поглед на юг към Македония и Тракия. Самонадеян и недолюбван от войската, император Никифор смята да реши проблема из корен, като завладее, ни повече, ни по-малко, България.
Така на Никифор хем му се искало да спаси европейските владения на Византия, хем да поправи отношенията си с войската – когато войската във Византия недолюбва някой император, това е много лошо предзнаменование (за императора, разбира се).
Големият проблем при похода на Никифор в България през 811 г. е била ли е наистина превземана Плиска.
Нека направим тогава една кратка равносметка на тия най-много 2 седмици от средата до края на юли, през които император Никифор I и неговата огромна поне 60-хилядна армия прекарали на българска земя.
Една значителна част от византийската войска била от необучени, въоръжени с прашки и сопи градски бедняци – и те също трябвало много бързо да изминат тежкия преход от крепостта Маркели през Стара планина, та до Плиска.
Този преход би трябвало да са изминали и отрядите на престолонаследника Ставракий, съставени и от 15-годишни юноши, почти деца. Византийската войска била наистина впечатляваща – в нея били събрани не само отряди от европейските провинции на империята, но и от азиатските.
Разстоянието, което византийците би трябвало да са изминали в тоя случай, надвишава 200 км – от Маркели до Плиска дори по права линия са почти 100 км, по съвременните пътища – най-малко 130.
Освен това трябвало да пресекат Стара планина, което византийците винаги броят за голям успех. И накрая, да се върнат назад от Плиска до Върбишкия проход, където изглежда става прочутото сражение на 26 юли.
Привържениците на превземането и опожаряването на Плиска описват доста точно сражението с 50-хилядната българска войска, което станало на север от Стара планина и в близост до Плиска. Византийците разбили две български армии – един 12-хиляден елитен отряд и една 50-хилядна войска на този ден, 11 юли.
Такава войска е страшна сила във всички исторически епохи, това сражение е изисквало със сигурност пълно напрягане на силите и на двете страни. Ако наистина битката се е състояла до Плиска, то абсолютно цялата византийска войска е трябвало преди това да премине Стара планина и да се събере на полето на боя.
Днес се смята, че обтренирана пеша войска преминава 30 км за един ден в равнинна или слабо хълмиста местност. В такъв случай 60-хилядна войска ще преодолява разстоянието от Маркели до Плиска дори в идеални условия поне седмица.
Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“ . Императорът лично повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска.
Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст.
Крум повторно се обърнал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир. След това последвал разгромът на Византия при Върбишкия проход.
