Истинските сурвачки се правят само от естествени материали. Тези, които се продават по пазарите – шарени, натруфени с разноцветни лъскави хартии, не са традиционните. Те са ментета, изработени само за пазара.
В Монтанско сурвачките се изработват от по-големите деца или от родителите на по-малките. Те имат за основа дрянова пръчка с дебела долна част. Друга клонка се сгъва на кръг и се прикачва към горната част на пръчката. След това започва украсяването на двете части. Дебелата част се увива с разтеглена вълна и се пристяга с червени конци. По кръга се редят нанизи от пуканки. Слагат се дълги сухи чушки – по 2 – 3, орехи, чесън. На върха се поставя дребна ябълка.
Тази сурвачка се пазела до следващата Коледа. Заедно с изработването и децата учили и сурвакарските наричания. За разлика от коледарите, при които само водачът отправя благопожеланията, всеки от сурвакарите е длъжен да знае своето пожелание за здраве, берекет, късмет и т.н. Всяко завършва с честитене на новата година и пожеланието за среща и „..до година, до амина…”
