
Днес се навършват 42 години от смъртта на един от най-значимите писатели на Балканите за миналия век, както и най-известният такъв от бившата Югославия – Иво Андрич.
Нобеловият лауреат е роден в Босна и Херцеговина, в село Долац, тогавшна Австро – Унгария, в далечната 1892 г. Родителите му са хървати от Сараево. Андрич започва да пише поезия в юношеските си години, а 1911 г. публикува и първото си стихотворение.
След това учи във във Философския факултет на Кралския университет в Загреб, а после и във Виена, а по-късно в и Краков. С помощта на благодетели започва работа в Министерството на вероизповеданията в Белград, а по-късно има и дипломатическа кариера в посолствата на Ватикана и Триест. След като дозавършва висшето си образование пък е назначен за вицеконсул в Генералното консулство на Кралство Югославия в Марсилия, след това бива преместен в Париж, а после и в Мадрид.
Дипломатическата кариера на Андрич продължава във възходяща линия и през ноември 1937 г. бива назначен за заместник-министър на външните работи. През същата година получава високи държавни отличия от Полша и Франция. Дипломатическата кариера на Иво Андрич бележи връх през 1939 г.: на 1 април е публикувано съобщение, че е назначен за пълномощен министър и извънреден посланик на Кралство Югославия Берлин. Андрич пристига в Берлин на 12 април, а на 19 април предава акредитивните си писма на канцлера на Райха Адолф Хитлер.
През есента, след като германците окупират Полша и много учени и писатели са отведени в лагерите, Андрич се намесва пред германските власти, за да бъдат спасени от лагерите. Обаче политиците в Белград не разчитат винаги на своя посланик и много от контактите с германските власти се осъществяват без посредничеството на Андрич. В ранната пролет на 1941 г. писателят подава оставка, тя обаче не е приета и той присъства на създаването на Тройния пакт. Малко по-късно е пенсиониран, но отказва да получава полагащата му се пенсия.
През цялото това време Андрич движи в кръговете на интелигенцията публикува разкази и стихотворения. През 1945 г. излизат трите най-известни произведения на Андрич: романите “Мостът на Дрина”, “Травнишка хроника” и “Госпожицата”, през 1954 г. се появява и малкия му роман “Прокълнатия двор”
През първите следвоенни години става председател на Съюза на писателите на Югославия, заместник-председател на Дружеството за културно сътрудничество със Съветския съюз и делегат на III заседание на Регионалното антифашистко събрание за народно освобождение на Босна и Херцеговина (ZAVNOBIH). През 1946 г. живее в Белград и Сараево, става редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата.
„За епическата сила“, с която е „оформил мотивите и съдбите от историята на своята страна“, Иво Андрич получава през 1961 г. Нобелова награда за беседата си „За разказа и разказването“ (O priči i pričanju), в която е изложено неговото писателско верую, на 10 декември 1961 г. той благодари за признанието.
Въпреки че произведенията му дотогава са превеждани на много езици, след връчване на наградата започва големият интерес на света към творчеството на писателя от Балканите, като неговите романи и разкази се печатат на повече от 30 езика. Макар че отказва на много покани, през тези години Андрич посещава Швеция, Швейцария, Гърция, Египет.. Цялата сума от Нобеловата награда подарява на 2 части на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина. Освен това много често участва в акции за събиране на помощи за библиотеките и дава пари за хуманитарни цели.
Андрич напуска този свят на 13 март 1975 г. и остава един от най-големите творци на сърбски език, а произведенията му продължават да се изучават в университети от цял свят.









