"Жив е той, жив е! Там на Балкана… юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка." Така Христо Ботев описва знаменитото сражение на Бузлуджа на славния български герои Хаджи Димитър.
Днес се навършват 178 години от рождението на великия войвода Димитър Асенов. Роден в Сливен в семейството на търговеца Никола и Маринка Асенови, той става хаджия още на 2 години, когато заедно с родители му отиват на поклонение в Йерусалим. По време на Хаджиставревото въстание през 1862 г., Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято бродил из планината. Две години по-късно се включва в четата на Стоян войвода, като знаменосец, а малко по-късно поема и командването ѝ.
През май 1865 г. в жилището на Георги Раковски се сформира нова чета, в която участват Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов – Инджето, Петър и Тодор Шиваров. Месец по-късно те преминават Дунав под Силистра и през Лудогорието се отправят към Котленския балкан. Действат в района на река Тунджа, Твърдица, Карлово, Габрово и прочутото хайдушко сборище Агликина поляна. Завръща се в Румъния през август.
През пролетта на следващата година от Румъния преминава чета от 20 души ръководена от трима войводи: Дядо Жельо, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан където се разделя на три и действа до есента когато се събира и връща във Влашко. Преминаването на четата съвпада и с публикуването на меморандума на Тайния революционен комитет до султана и се свързало с него.
През 1868 г. в отново в северната ни съседка се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Голяма част от четниците са били легионери във Втората българска легия в Белград. На 5 юли четата преминава Дунав с една гемия и слиза близо до село Вардим. Първото сражение води в лозята край Караисен с турска потеря от около 1 000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход достига до Карапанова курия в землището на село Горна Липница. Тук два дена след това четата води втория си бой като нанася значителни загуби на противника си и дава един убит и двама ранени. На 8 юли става сражение около село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има изграден паметник.
На 9 юли в Канлъдере (местност в землището на Вишовград) на няколко километра на юг – югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Под ръководството на Хаджи Димитър останалите 58 души продължили към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която означава "кървава река" на турски, има паметник и чешма, посветени на загиналите четници и местното население организира отбелязване на четвъртата битка, около 21-и юли (9 юли стар стил).
Хаджи Димитър загива едва 28 годишен след тежко сражение на четата му с османски части при връх Бузлуджа в Шипченска планина. По повод на смъртта му Христо Ботев написва едноименната поема.
Нека си припомним безсмъртното произведение на Христо Ботев, посветено на славния войвода:
"Хаджи Димитър"
Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по–силно тече!
Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…
Денем му сянка пази орлица,
и вълк му кротко раната ближи;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, –
и той я гледа, – мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…
Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!
