Изглед към централната градска част на София, началото на 80-те години на XIX в.
Идеята София да остане столица е на проф. Марин Дринов. Неговата заслуга за избора на София като столичен град е безспорна.
Този голям български учен, професор в Харковския университет, автор на крупни исторически трудове, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. След назначаването на П. Вл. Алабин за софийски губернатор на 05.02.1878 г., М. Дринов е назначен за негов помощник.
По-късно, когато се учредяват отделни /министерства/, той оглавява отделът на просветата. Като началник на отдел Марин Дринов вече участвува във всички мероприятия на окупационното управление и неговите съвети на местен и учен българин се взимат винаги под внимание и упражняват не малко влияние при уреждането на новата администрация и учредяването на нови институти. Освен това той се ползува с личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към Дринов и се вслушва в съветите му.
Убедителните доводи на Марин Дринов при обсъждането на въпроса за столицата на България са възприети от княз Дондуков и от други руски управители.
Предимствата на София за столичен град са няколко:
- намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение;
- лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия;
- близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението
- около столицата се простира обширен терен удобен за разширение на града.
Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 г., Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единодушно и с въодушевление.
