Има много творци в историята на изкуството, които вдъхват живот на мрамора и превръщат парчето камък в „мека плът”. Малцина са обаче онези, които имат таланта да направят от твърдата материя ефирен воал. Така наречената техника „ефекта на воала“ в скулптурата е позната още от времето на Древна Гърция. Тя обаче става особено популярна през 18 век, разказва www.burgas-reporter.com. Първият скулптор, който възражда мраморния воал, е неаполитанският майстор Антонио Корадини.
Най-известната негова скулптура с воал носи името „Целомъдрие”. Тя представлява надгробна фигурна на майката на принц Раймондо де Сангро, починала малко след раждането му. Скулптурата представлява изправена женска фигура, облечена от главата до петите с ефирна тъкан. Авторът е постигнал невъзможното – под прозрачния плат се виждат извивките и блясъка на тялото и лицето.
![]()
Творбата е призната за шедьовър на световната скулптура и се счита за венец на творчеството на самия основоположник на „ефекта на воала“. След това Антонио Коррадини създава още няколко женски фигури с воал, които са впечатляващи. Самият скулптор обаче планира да развие майсторството си до съвършенство в работата си „Христос под плащеницата“ (известна още като "Забуленият Христос"). Скулптурата е поръчана от принц Раймондо де Сангро и е предвидена за параклиса „Сан Северо” в Неапол. След като започнал да изпълнява поръчката обаче, творецът успял да създаде само глинен модел на скулптурата. На 64-годишна възраст той умира. Тогава в света на изкуството изгрява друг талантлив скулптор, също от Неапол – младият и неизвестен дотогава Джузепе Самартино. Именно на него се паднала честта и нелеката задача да довърши проекта на Корадини – „Христос под плащеницата”. Младият творец е работел по скиците на своя предшественик.
След великия Антонио Корадини и неговия последовател Джузепе Самартино в продължение на почти един век скулпторите не се наемали да работят с тази много зрелищна и в същото време най-сложна техника. Едва в началото на 19-ти век отново се появяват талантливи майстори, които са успели да превърнат мрамора във воал. В средата на 19 век скулпторът Джовани Страца извайва бюст на Богородица, използвайки същия ефект на „воал“. Според някои творбата е връх в работата на Страца.
![]()
Но Рафаел Монти (1818-1881) е смятан за най-добрият скулптор „воалист“ на 19 век. Той съвършени воали от мрамор и всеки, който ги гледа, има усещането, че те ще се раздвижат при най-малкия полъх. Майсторството му е толкова високо, че мраморната тъкан дори „пропуска” светлината. Тайната е, че майсторът е използвал специален вид мрамор, който има два слоя с различна плътност. Горният слой на този мрамор има по-ниска плътност в сравнение с долния. Най-фината обработка на горния слой позволява на твореца да създаде ефект на прозрачност на воала.









