
Социалната фондация “Инди Рома 97” поде нова кампания срещу домашното насилие, малтретирането на жени и принудителните ранни бракове сред ромите в Пловдивско. Експерти от неправителствената организация се срещнаха с над 50 роми и ромски лидери, социални работници, педагози и юристи от Куклен, Брестовица, Перущица и Пловдив, за да обсъдят наболелия проблем, съобщиха от фондацията.
Еднодневната среща се проведе в Куклен в подкрепа на проект “Заедно в службата на обществото – помощ за ромските жени срещу домашното насилие”, финансиран от Норвежкия финансов механизъм.
Обсъдени са мерки в борбата срещу домашното насилие и малтретирането на жени, които дават и вторични жертви – деца от ромски произход, живеещи в среда на домашно насилие и към други уязвими общности.
Всяка четвърта жена у нас, или един милион жени в България са преживели насилие в дома или извън него, като в голяма част от случаите домашното насилие рефлектира и върху децата в семейството. 99% от ромските жени са малтретирани у дома.
Голяма част от жертвите са свикнали с домашното насилие и не считат за необходимо да информират институциите, обявиха експерти по време на конференцията. Голям проблем са страхът и срамът на жените да признаят, че са малтретирани. “Днес мъжът ми не ме би”. Това е най-често чуваната реплика на жените от ромски произход. Мъжете гледат на жените като на втора ръка хора, които трябва да раждат деца и да носят пари вкъщи.
Психолог, социолог и юрист ще работят в училищата в Перущица, Куклен, Брестовица, както и в школа от пловдивския квартал “Столипиново”, за ограничаване на ранните бракове, макар че доста често в основата им са родителите.
“Родителите са тези, които ги женят, за да раждат и да получават социални помощи. Ако това не е насилие над дете, какво е. Трябва да променим начина на мислене на подрастващите, за да се противопоставят и да знаят, че има изход. Фактите в момента са такива – 99 на сто от момчетата стават насилници, следвайки примера на бащите си”, коментира председателят на фондацията Албена Костадинова.
Според нея проблемът е много тревожен сред ромските семейства, където ниското образование и ранните бракове създават модел, в който жената много често е подложена на физически и психически тормоз. Тя е категорична, че ранните бракове са форма на насилие над 13-14 годишни ромски момичета, които принудително се женят от родителите.
“Често родителите искат да оженят своите момичета по-рано, защото ако те преминат например определена възраст, се смята, че вече са стари за женене и по-трудно ще им намерят жених. Често такава е нагласата и традициите сред ромския етнос. Така се налага деца на по 14-15 години да раждат, а те не са готови още за родители”, допълва Надка, ромска лидерка.
По време на информационната кампания бяха излъчени и дискутирани няколко филма с истински истории на жени и деца от ромски произход, които предстои да бъдат прожектирани на учениците в училище. Идеята на епизодите от типа “Съдби на кръстопът” е да научи младите хора да идентифицират домашното насилие и да доведе до промяна на съзнанието и нагласите.
Друг проблем е, че при психическо, емоционално и икономическо насилие повечето адвокати отказват да се ангажират със защитата на жертвите, тъй като няма видими физически следи от посегателство. Това често създава усещане за безнаказаност у насилниците и загуба на доверие в съдебната система от страна на жертвите.
По проекта са създадени два информационни центъра – в Куклен и Розино, където има концентрирано ромско население. Юрист консултира жертвите, които дори не подозирали, че има Закон за защита от домашното насилие, и им помага да се свържат с правозащитни организации. Идеята е да се насърчат потърпевшите жени да подават сигнали, че са малтретирани. В повечето от случаите малтретирането се е превърнало в рецидив. Не са редки случаите, когато съдебните и разследващи органи, се сблъскват с некомпетентно подготвени доклади от социалните служби, което води до прекратяване на следствие или заведено съдебно дело още в самото начало, обобщи Костадинова.
Участниците в конференцията се обединиха около тезата, че трябва да има по-добра комуникация между институциите. Те са единодушни, че кризисните центрове за малтретирани жени и деца са малко.
Жертвите на домашно насилие се увеличават ежегодно, припомниха експертите. 336 жалби са подадени само за миналата година. За сравнение – през 2009 година тези случаи са били 231, а през 2015 година регистрираните вече са един път и половина пъти повече.
Според Съвета на Европа на 10 000 жители трябва да има 1 кризисен център. В България те са около 20, вместо 700.








