Повечето български общини страдат от липсата на възможности за самофинансиране. Твърде силната финансова зависимост от „центъра”, тоест от правителството, силно им убива. От години се говори за децентрализация на общинските финанси, но засега няма решение в тази посока. Добре би било преди изборите наесен и преди приемането на държавния бюджет за 2016 г. да има интензивни икономически дебати – в това число и по въпроса за механизмите на финансиране на общините.
Проблемът
Ако в общините има добре работеща икономика и високи доходи, ако се намери справедлива формула, по която определена част от всички данъци, които се генерират на територията на дадена община, да остават на нейно разположение, ако има силен инвестиционен интерес към това място, то въпросът за финансирането няма да стои с такава острота. В момента собствените приходи на общините се формират от данъци (данък сгради, данък сделки, данък за моторните превозни средства, туристически данък) и такси (целеви такси за услуги, такса битови отпадъци), средства от наеми и от продажба на ненужна общинска собственост. Сега държавата прибира всички постъпления от ДОД, от корпоративния данък и от ДДС и после връща на общините част от тях под формата на финансиране за делегирани дейности – здравеопазване, образование, социални услуги и др. По този начин тя държи лостовете за преразпределение и насочва средства от икономически развитите общини към по-бедните.
Маневри
Вече няколко поредни години се водят разговори с управляващите в посока децентрализация. От общинските ръководства настояват за различни мерки – например част от данък общ доход да се предоставя на общините. Има виждания процент от корпоративния данък и от ДДС също да остава в местните бюджети. Още повече че освен всички обичайни разходи, които тегнат, в новия програмен период ще е необходимо сериозно съфинансиране по оперативните програми и за целта общините ще трябва да имат по-голям разполагаем ресурс. Преди години ДОД се е разпределял 50:50 между общините и държавата, но постепенно тя започва да прибира все по-голям дял, докато накрая го взема в пълен размер. Сега кметове излизат с искането да се намери справедлив механизъм, чрез който част от данъците да остават в общините, в които са генерирани, а не изцяло да влизат в държавния бюджет. Ако това стане, общините ще са по-мотивирани да се разкриват нови работни места на тяхна територия, посочва Минчо Казанджиев, кмет на община Ловеч. Има и малки населени места, които успешно привличат инвестиции, и това според него е въпрос на умения и на организация.
Инвестиции
Много от кметовете признават, че инвеститори трудно се привличат – те искат преференции, каквито общините не са в състояние да предложат. Привличането им зависи и от наличието на квалифицирана работна ръка, а в последните години има нарастващ недостиг. Проблемите чакат адекватно решение, иначе стават бомба със закъснител. Общините развиват силна зависимост от европейското финансиране, а този ресурс трябва да има по-скоро спомагателна функция. Време е да е намерят начини местната икономика да се засили. Но за да се намерят, трябва активно да се търсят и то не само на местно, но и на национално ниво.
Възелът с финансирането на общините трябва внимателно да се развърже, а не да се затяга. Не бива всички да се мерят с един аршин.
Ресми Мурад, кмет на община Ардино:
Малките селища да не се пренебрегват
Всички планове и стратегии трябва да са ресурсно обезпечени. Финансовата децентрализация обаче няма да е в полза на малките населени места, като Ардино. Нашите местни приходи едва ли ще покрият необходимите разходи за всички социални, образователни и здравни услуги, да не говорим за инфраструктурните проблеми. Знаем, че икономическата активност е решаваща и затова продължаваме да ухажваме потенциалните инвеститори с ардински корени, за да инвестират при нас. Правилата на живота са такива, че са водещи работата и доходите и покрай тях се подреждат другите неща в живота. При нас перспективите са в горския сектор, но за съжаление дървения материал се изнася най-вече като суровина. Ако развием индустрия, основана на преработката на дървесина, ще се постигне икономическо съживяване. Малките селища постепенно се обезлюдяват и трябва да се намери начин – например чрез данъчни облекчения, тези райони да станат привлекателни за инвестиции и за живеене.
Олга Китанова, зам.-кмет „Стопански дейности” на община Дупница:
Необходим е комплекс от мерки
Разходите на общините растат, но не и приходите. Финансовите проблеми се задълбочават и тяхното решение може да се намери чрез комплекс от мерки. Общините трябва да получат възможност да дават преференциални условия при привличането на инвеститори, иначе те нямат други лостове. Вместо това общините непрестанно се товарят с нови ангажименти. Така например 39 града, сред които и Дупница, са одобрени като потенциални бенефициенти за ОП „Региони в растеж”. Те сами трябва да извършват първия етап на оценка на проектите. Ние нямаме нито капацитет, нито финансов ресурс. За да имаме по-големи постъпления в бюджета, предлагаме част от ДОД и от ДДС, който всяка община генерира, да остава на нейно разположение. Община Дупница търси начини да намали разходите. Възможност за това виждаме в създаването на общинско дружество за сметосъбиране и сметоизвозване. Снегопочистването също може да се повери на общинска фирма с цел икономии на общински средства.
Повечето български общини страдат от липсата на възможности за самофинансиране. Твърде силната финансова зависимост от „центъра”, тоест от правителството, силно им убива. От години се говори за децентрализация на общинските финанси, но засега няма решение в тази посока. Добре би било преди изборите наесен и преди приемането на държавния бюджет за 2016 г. да има интензивни икономически дебати – в това число и по въпроса за механизмите на финансиране на общините.
Проблемът
Ако в общините има добре работеща икономика и високи доходи, ако се намери справедлива формула, по която определена част от всички данъци, които се генерират на територията на дадена община, да остават на нейно разположение, ако има силен инвестиционен интерес към това място, то въпросът за финансирането няма да стои с такава острота. В момента собствените приходи на общините се формират от данъци (данък сгради, данък сделки, данък за моторните превозни средства, туристически данък) и такси (целеви такси за услуги, такса битови отпадъци), средства от наеми и от продажба на ненужна общинска собственост. Сега държавата прибира всички постъпления от ДОД, от корпоративния данък и от ДДС и после връща на общините част от тях под формата на финансиране за делегирани дейности – здравеопазване, образование, социални услуги и др. По този начин тя държи лостовете за преразпределение и насочва средства от икономически развитите общини към по-бедните.
Маневри
Вече няколко поредни години се водят разговори с управляващите в посока децентрализация. От общинските ръководства настояват за различни мерки – например част от данък общ доход да се предоставя на общините. Има виждания процент от корпоративния данък и от ДДС също да остава в местните бюджети. Още повече че освен всички обичайни разходи, които тегнат, в новия програмен период ще е необходимо сериозно съфинансиране по оперативните програми и за целта общините ще трябва да имат по-голям разполагаем ресурс. Преди години ДОД се е разпределял 50:50 между общините и държавата, но постепенно тя започва да прибира все по-голям дял, докато накрая го взема в пълен размер. Сега кметове излизат с искането да се намери справедлив механизъм, чрез който част от данъците да остават в общините, в които са генерирани, а не изцяло да влизат в държавния бюджет. Ако това стане, общините ще са по-мотивирани да се разкриват нови работни места на тяхна територия, посочва Минчо Казанджиев, кмет на община Ловеч. Има и малки населени места, които успешно привличат инвестиции, и това според него е въпрос на умения и на организация.
Инвестиции
Много от кметовете признават, че инвеститори трудно се привличат – те искат преференции, каквито общините не са в състояние да предложат. Привличането им зависи и от наличието на квалифицирана работна ръка, а в последните години има нарастващ недостиг. Проблемите чакат адекватно решение, иначе стават бомба със закъснител. Общините развиват силна зависимост от европейското финансиране, а този ресурс трябва да има по-скоро спомагателна функция. Време е да е намерят начини местната икономика да се засили. Но за да се намерят, трябва активно да се търсят и то не само на местно, но и на национално ниво.
Възелът с финансирането на общините трябва внимателно да се развърже, а не да се затяга. Не бива всички да се мерят с един аршин.
Ресми Мурад, кмет на община Ардино:
Малките селища да не се пренебрегват
Всички планове и стратегии трябва да са ресурсно обезпечени. Финансовата децентрализация обаче няма да е в полза на малките населени места, като Ардино. Нашите местни приходи едва ли ще покрият необходимите разходи за всички социални, образователни и здравни услуги, да не говорим за инфраструктурните проблеми. Знаем, че икономическата активност е решаваща и затова продължаваме да ухажваме потенциалните инвеститори с ардински корени, за да инвестират при нас. Правилата на живота са такива, че са водещи работата и доходите и покрай тях се подреждат другите неща в живота. При нас перспективите са в горския сектор, но за съжаление дървения материал се изнася най-вече като суровина. Ако развием индустрия, основана на преработката на дървесина, ще се постигне икономическо съживяване. Малките селища постепенно се обезлюдяват и трябва да се намери начин – например чрез данъчни облекчения, тези райони да станат привлекателни за инвестиции и за живеене.
Олга Китанова, зам.-кмет „Стопански дейности” на община Дупница:
Необходим е комплекс от мерки
Разходите на общините растат, но не и приходите. Финансовите проблеми се задълбочават и тяхното решение може да се намери чрез комплекс от мерки. Общините трябва да получат възможност да дават преференциални условия при привличането на инвеститори, иначе те нямат други лостове. Вместо това общините непрестанно се товарят с нови ангажименти. Така например 39 града, сред които и Дупница, са одобрени като потенциални бенефициенти за ОП „Региони в растеж”. Те сами трябва да извършват първия етап на оценка на проектите. Ние нямаме нито капацитет, нито финансов ресурс. За да имаме по-големи постъпления в бюджета, предлагаме част от ДОД и от ДДС, който всяка община генерира, да остава на нейно разположение. Община Дупница търси начини да намали разходите. Възможност за това виждаме в създаването на общинско дружество за сметосъбиране и сметоизвозване. Снегопочистването също може да се повери на общинска фирма с цел икономии на общински средства.
