Роденият на 5-ти април 1857 г. във Верона принц, се превръща в една от най-забележителни личности, допринесли за просперитета на българската държава. Княз Александър I Батенберг е първият български монарх след Освобождението на България от османско владичество. Той взима участие в Руско-турската Освободителна война като доброволец. Офицер е в отряда, предвождан от ген. Гурко, който се сражава в някои от най-решителните и тежки битки. Може би оттогава неговата съдба е белязана да бъде свързана с България.
Освен, че е роден през април, през този месец се случва и друго важно събитие в живота на Батенберг. Едва навършил 22 години, той е утвърден и за княз на България- на 17-тия, ден след приемането на Търновската конституция. А една от причините монархът да е толкова подходящ за българския престол е чичо му Александър II Освободител.
Още с встъпването си в длъжност българският владетел се заема да модернизира страната във всяко едно отношение. Показателни са негови нововъведения: коледната елха, зимните кънки, първите обществени градини.
Младият монарх е недоволен от Търновската конституция, която ограничава правата му. Борбата между либерали и консерватори създава несигурност в страната. На 05 юни 1879 г. Батенберг назначава първото правителство начело с Тодор Бурмов, състоящо се само от консерватори. Парламентарните избори обаче печелят либералите.
На 27 април 1881 г. князът, с помощта на военния министър Казимир Ернорт, извършва държавен преврат, като уволнява правителството и разпуска парламента. Месец по-късно обявява своите искания: за 7-годишен срок, изграждане на нови държавни институции и изменение на конституцията след изтичането на срока.
В началото на 1883 г. консерваторите минават в опозиция. Септември месец същата година Търновската конституция е възстановена и се слага край на пълномощията. Тези действия на монарха обаче го превръщат в нежелано лице за Русия, тъй като ограничават влиянието й в България.
Александър I Батенберг се води от интересите на българския народ. Неоспоримо доказателство за това е и една от най-големите му заслуги към българския народ – Съединението на южна и северна България, което е най- голямото териториално разширение по пътя към националното обединение.
Свидетелство за любовта му към страната ни е и последното му желание – тленните му останки да бъдат пренесени и положени с почести в България. Неслучайно мавзолеят му по негово искане се намира в центъра на София, а децата му носят българските имена Крум-Асен и Вера-Цветана.
