Главният архитект на Белград арх. Милутин Фолич посети нашата столица по покана на колегата си в София арх. Здравко Здравков, за да се включи в дискусията по важни теми от областта на градското планиране и трансформацията на публичните пространства. Пред Kmeta.bg той разказа за особеностите на градоустройството на сръбската столица, амбициите и проектите, които ще превърнат Белград в град за хората – не за колите.
– Г-н Фолич, Белград и София, българите и сърбите са много близки народи, с почти еднаква култура, манталитет и начин на живот. Как тези особености оказват влияние върху архитектурния облик на града?
– Белград и София са много еднакви. Жителите и на двата града са приятелски настроени, общителни, отворени. Именно от това ние можем да извлечем полза – от манталитела на хората. Но в същото време неглижираме публичното пространство. Ето това трябва да променим. През времето, което съм прекарал в София съм установил, че имаме същите предизвикателства, които е необходимо да преодолеем. Разбира се всеки град или държава си има своите специфични проблеми, но ние трябва да се насочим към същността на въпроса и как да намерим най-добрия отговор. А това е преобразуването на града от място, пълно с автомобили, в място за пешеходци. В град за хората, не за колите. Това е основното нещо. И се отнася за цялата инфраструктура. За всичко. Това така или иначе се случва. Но начина, по който реконструираме дадена улица или начина, по който развиваме определена част на града би трябвало да се отнася към една обща стратегия. Стратегия за повишаване на стандарта на живот, подобрявайки публичните пространства като ги преобразуваме в "дружелюбна" околна среда, в град, насочен към хората. Какво означава това? Когато правиш проект е задължително да мислиш за пешеходните зони, велоалеите и публичния транспорт, а не за автомобилите. И това е нещо, което се прави в цяла Европа. Виена, Копенхаген, Любляна и Будапеща са много добри примери за това. Какво открихме преди четири години в Белград? Град, който все още има индустрия в центъра… град, в който колите са навсякъде. Нещата при вас стоят по същия начин. Но София върви в правилната посока за създаване на един удобен, мобилен и по-зелен град.
– До каква степен мнението на гражданите влияе върху избора на проект и допитвате ли се до хората?
– Винаги ще има 5% от хората, които ще критикуват, каквото и да правиш. Защото хората имат навици, свикнали са с нещо и когато се променя, дори и когато е към по-добро – трудно да го приемат. Дори да сложим най-зелената градина пред техния дом – пак ще има такива, които няма да са доволни. Но веднъж, когато го направиш, ще получиш подкрепа дори от тези, които преди са били опозиция. Ако си 100% сигурен, че правиш правилното нещо – просто ще трябва да продължиш. Дори и хората да те критикуват. Разбира се, че трябва да слушаш, но да приемаш само конструктивното мнение. Хората би трябвало да споделят от какви дейностти се нуждаят, какво липсва и какво би подобрило начина им на живот. На тези неща би трябвало да се обърне внимание, а не тези, които просто те критикуват, без да видят какво наистина би трябвало да се направи, за да се чувстват по-добре.
– През последните 30 години Сърбия премина през труден период. Заради конфликти развитието на страната беше спряно. Какви са предизвикателствата, пред които се изправяте сега?
– Има някои предимства в това да закъснееш да се трансформираш. Благодарение на застоя ни през годините имаме наблюдение едновременно върху целия добър и лош опит от градовете, които вече са преминали през тези трансформации. Във Виена, Будапеща, Копенхаген може да откриеш нещо, което е направено добре и което би било подходящо да се приложи и в твоята държава/град. Но дори тези напреднали, модерни европейски градове имат неща, които са неправилни. Затова да закъснееш ти позволява да станеш по-добър. Най-важното нещо е да се огледаш наоколо, да вземеш опит от другите страни и да го приложиш на местно ниво. Както вече споменах, нашите народи са много отворени и общителни, и това е нещо, което е в голяма услуга за нас в трансформацията ни. Хората на север са много различни. Те не са толкова темпераментни, не са свикнали да се държат и комуникират така свободно. Например, в Копенхаген, когато започнали да променят облика на града през 60-70-80-те години – какво направили? Пътували до Италия, защото това е най-добрият пример за държава, в която има живот по улиците. Хората могат да се разхождат пеша, да пият вода, да разглеждат монументите, да се забавляват и т.н. По този начин започнала цялата трансформация на столицата на Дания. Всяко място има своите особености. И винаги трябва да го имаме в предвид. Не бива градовете да изглеждат по един и същи начин. Напротив – те всички трябва да изглеждат различно, но с една концепция.
Имат ли място високите сгради в центъра на Белград? Как си взаимодейства модерното с автентичното? Какви мерки предприема сръбската столица, за да се кандидатира за "Евро зелена столица" през 2020? Как градът ще стане по-зелен?
***
Цялото интервю очаквайте в новия брой на Kmeta.bg през ноември!
Снимка: Красимир Свраков/ Kmeta.bg
