На днешната дата през 2002 г. България губи писателя Николай Хайтов.
Роден е на 15-ти септември 1919 г. в село Яврово, Пловдивска област.
След като завършва прогимназия, работи като камериер, келнер, общ работник в жп кариери край село Крумово, Пловдивска област
През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а през 1943 г. – Лесотехнически институт в София. Николай Хайтов е сред най-популярните съвременни писатели, автор на разнообразни по жанр и тематика художествени и публицистични творби.
Носител е на ордена "Стара планина" (2000). Избран е за академик през 1997 г. от БАН. Николай Хайтов е автор на над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Сред най-известните му книги са "Шумки от габър" (1965) , "Диви разкази" (1967), "Бодливата роза" (1975), "Гробът на Левски" (1987), "Дневници" (1988-1990). По негов сценарий са филмите "Краят на песента" (1970), "Козият рог" (1972), "Дърво без корен" (1974), "Мъжки времена" (1977), тв сериалът "Капитан Петко Войвода" (1981) и др. Умира на 30.06.2002 г.
По сценарий на Хайтов са създадени филмите "Козият рог", "Мъжки времена", "Краят на песента", "Дърво без корен", "Орисия", телевизионните сериали "Семейство Калинкови" и "Капитан Петко войвода".
Нека почетеме паметта на писателя с няколко избрани негови цитати:
"Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети."
"Прасето си е прасе: то не мисли какво да посее, а какво да изяде." – из "Диви разкази"
"Има ли майсторлък, парите сами ще дойдат." – из "Диви разкази"
"Раждането го не зная как е, ала жененето беше мъчно." – из "Сватба"
"Левски е еманация на българщината в най-висшата й форма."
"Изтървем ли България, изтървали сме всичко."
„Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто – да го направиш.“
„Българинът има нещо общо с лисицата: точно когато я мислиш за умряла, тя хукне. Много пъти това ни е спасявало, дано и този път да ни спаси от нашите и чуждите гробари, които са се хванали вече за лопатите. Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна.“