В последните години много жители на Благоевград и съседните села бият път до македонския град Делчево, за да си купят зеленчуци и плодове. Тенденцията е на увеличаване на нашенците, който всяка събота са основни клиенти на сергиите на македонските производители и търговци. Защо българите пътуват в западната ни съседка за плодове и зеленчуци? С какво тамошната стока привлича все повече сънародници? Отговори на тези и други въпроси търсим от земеделския производител Златко Манев, който отглежда 5 декара дини и пъпеши. Дошъл е от град Струмица, за да пласира стоката си.
-Как успявате да привличате клиенти от нашата страна?
-Двете причини са повече от ясни – това са качеството на стоката ни и нейната цена. Успяваме да си осигурим купувачи от България, защото не правим компромис с качеството. Това е най-важно. Няма как да накараш клиентите си да се върнат при теб с калпава продукция. А що се отнася до цената, смятам, че при вас проблем е членството ви в Европейския съюз, той има прекалено големи изисквания. Умуват прави или криви да са краставиците, а не гледат дали са вкусни или горчиви. И всичко това се отразява зле на вашето земеделие.
-Вносът също удря родните зеленчукопроизводители. Те често се жалват, че и от Македония влиза стока. Защо е по-евтино при вас?
-Македонските краставици, пипер, домати може не винаги да са идеални на вид, но са природно чисти и сладки. Няма по-вкусно нещо от нашенския зарзават и плодове. Ето, моите любеници /дини/ са супер, не може да се сравняват по вкус с вашите любеници. Аз съм от град Струмица, там и земята, почвата е много добра за развитие на земеделие. Хората, които не ги мързи, произвеждат и зарзават като домати, чушки, краставици, зеле. Вашите производители не бива да се жалват от вноса, че им пречи да пласират продукцията си. Нека заедно с държавата седнат и решат проблемите на бранша. Тогава може да се стигне и до по-евтини плодове и зеленчуци. Но без помощта на държавата няма как да стане.
-Държавата тук помага ли на селското стопанство?
-Ние запазихме създаденото през годините земеделие. Това е от особено значение. А при вас дойде демокрацията и побързахте да разсипете всичко. После пък започнахте отново. В нашата страна селското стопанство е основен стълб на местната икономика, а държавата отпуска по 200 евро субсидия на всеки декар. Може да не са много, но не се оплаквам. Тежко е да си земеделец, но трябва да се живее. Над 20 години това е основното препитание за семейството ми, по наследство превивам гръб на полето – баща ми също бе земеделски производител. Това е моята съдба. Но трябва да правиш всичко с любов, в противен случай няма смисъл да се захващаш.
-В България много от земеделците нямат необходимата техника. Ти притежаваш ли машини за обработването на земята?
-Без техника си загубен. Няма как да е рентабилно производството. Не може да се сравнява работата на ръка с тази с машини. Или нивата, която няма вода за поливане, с тази, която има модерно напояване. Аз имам всичко необходимо – трактори, камион, фрези, пръскачки. И съм доволен. Изкарвам достатъчно, но парите пак не стигат. Единият син ми е в Америка със „зелена карта”, сега и другият ще заминава. Защото за нас, земеделците, е усилната работа, а големите печалби са за търговците и прекупвачите. Със съпругата ми всеки ден сме на полето, но не сме забогатели.
-Има ли тайна в привличането на клиентите?
-Пазарлъците и лакърдиите са част от нашето ежедневие. Продавам пъпешите само за 10 денара /около 32 стотинки/, а любениците – за 20 денара /65 стотинки/. Могат да пробват клиентите от продукцията ми. Не е проблем и да направя отстъпка, това са хитрости пак да се върнат и да купят от мен следващия път. Ако не са българите, сме загубени. Те купуват продукцията ни. Всяка събота е пълно с българи в Делчево. Много производители и търговци от други македонски селища идват насам, за да продадат стоката си на българите. И аз разчитам на сигурни клиенти от България. Сергията ми е подредена още в 09,00 часа македонско време. За да съм готов за най-нетърпеливите клиенти от Благоевград и благоевградските села.
-Добри ли клиенти ли са българите?
-За нас е важно, че се увеличават клиентите от България. Те са добри клиенти, не се пазарят. Грък да не ти идва на масата, че тогава е страшно. Преди много години ние купувахме от вас сирене, кашкавал, други храни. Сега е обратно. Изводите си ги правете вие. Пак идваме в България на пазар, но за дрехи, за обувки. А вие сте при нас за храна, защото е по-качествена и по-евтина. Всичко тук е истинско, екологично, без торове. На пазара на практика изнасяме стока за България. А колеги продават зеленчуци и плодове в цяла Европа. Садим специални сортове, които са вкусни и търсени не само в Македония, в съседните ни страни, но и в западноевропейските държави.
