Омбудсманът Мая Манолова и президентът на КНСБ Пламен Димитров внесоха в деловодството на НС пакет от законодателни промени за прекратяване на т. нар. „модерно робство“ – неизплащането на работни заплати, осигуровки, обезщетения, неизпълнени социални ангажименти и др. Те засягат промени в няколко закона, сред които Кодекса на труда, Търговския закон, Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Закона за обществените поръчки.
„Споделям гнева на работниците. Фирми са продадени на клошари и те не могат да си вземат парите. Държавата и институациите трябва да защитят наемния труд в България. Предлагаме промени в 7 закона”, заяви пред журналисти в парламента Мая Манолова. Тя е категорична, че трябва да се забрани продажбата на фирми на клошари и изобщо продажбата на предприятия без работодателите да са заплатили всичко на работниците си. „Трябва да се забрани на фирми, които не са платили заплати и осигуровки на служителите си, да участват в обществени поръчки”, посочи още омбудсманът. С промените се цели и Фондът за гарантиране на вземанията на работници от дружества, които са в несъстоятелност да работи по-ефективно. Причината е, че за миналата година са изплатени едва 2 млн. лв. от налични 250 млн. лв, коментира Манолова.
„От 10г. поставяме въпроса за неизплатените заплати. Надявам се, че този парламент ще има нов дух и воля за решение на този брадясал проблем”, каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. По думите му официално неизплатените заплати са в размер между 30-60 млн. лв., но реално вероятно надвишават с доста тези цифри. Димитров посочи, че предложените законодателни промени са подкрепени от всички институции.
