Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
петък, 12 юни, 2026
  • Вход
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Всички новини
Kmeta.bg
  • Гледна точка
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Кмет на годината 2025
Няма резултат
Виж всички резултати
Kmeta.bg
Няма резултат
Виж всички резултати
Всички новини

Младите чакат пари от държавата, не им се работи

Kmeta.bg от Kmeta.bg
август 15, 2016
в Гледна точка
Време за четене: ~ 1 мин.
8 0
0
work
9
СПОДЕЛЯНИЯ
Сподели във Facebook

work

“Имаш живи родители, защо да работиш?”, гласи популярен скеч. Оказва се, че това не е просто шега. Анализ на Зорница Славова, експерт в Института за пазарна икономика (ИПИ), написан специално за Kmeta.bg, показва защо.

Младежите са важна група на пазара на труда и от тях се очаква да отговорят на актуалните изисквания на пазара, развитието на високотехнологичните сектори и търсенето на млада и образована работна сила.  Често се дискутират безработицата и заетостта на младите хора, правят се програми, харчат се пари, но това, което показва проблемите на включването на младежите на пазара на труда, е икономическата им активност.

В края на 2015 и 2016 г. икономическата активност на младежите на 15-24 години спада до най-ниското си ниво поне от 15 години – под 24%. За сравнение, средното ниво в ЕС през 2015 г. е над 41%. Причините за това са много – от традициите в обществото през образованието до политиките

Първо, съществуват редица културни и социални особености, които поддържат икономическата активност на младежите сравнително ниска – такива са късната възраст, на която младежите напускат домакинството на родителите си, ниската степен на мобилност на работната сила, слабото социално и икономическо развитие на някои райони на страната и проблемите с трудовата и социална интеграция на етническите малцинства.  През 2014 г. пък от изследване на Министерството на младежта и спорта стана ясно, че над половината от младите хора в България имат пасивна представа за своя трудов статус и смятат, че „държавата е длъжна да им гарантира добър живот”.

Второ, липсата на обвързаност на образованието с пазара на труда е проблем и в средното, и във висшето образование. От една страна, липсата на развита система за дуално образование води до скъсване на връзката между бъдещите професионалисти с бизнеса. В сравнение с ЕС в България двойно по-голям дял фирми в сферата на индустрията (където предимно работят среднистите с професионално образование) посочват липсата на квалифицирана работна ръка като пречка за развитието на бизнеса – 15% при 7% в ЕС. В същото време няколко доклада на министерството на образованието от последните години показват, че работодателите смятат практическите умения при придобиване на професионална квалификация за минимални.

От друга страната и висшето образование не съответства на търсенето на пазара на труда. Финансирането според броя на студентите доведе до липса на подбор, бълване на „ненужни” кадри, пропиляване на огромен финансов ресурс. Министерството на труда вече започна реформа в тази посока и ще регулира броя на студентите според търсените специалности, но решението е половинчато, тъй като отново ще се финансират голям брой приоритетни за държавата направления, при които обаче реализацията на студентите е слаба. Така, структурните дисбаланси от липсата на връзка между средното и висшето образование с пазара на труда поставят нереалистични очаквания на учащите и ги обезкуражава при първия сблъсък с изисквания на бизнеса.

Трето, освен липсата на значителни реформи, в стремежа си да направи нещо за младежката заетост, правителствата често допускат грешки. Преди две години, например, държавата така регулира стажовете (бяха въведени минимално ниво на заплащане, минимална шестмесечна продължителност, назначаване на ментор, който отговаря на определени изисквания, методи на обучение и оценка на стажантите), че рязко намали стимулите за взимане на стажанти от фирмите.

Друг пример за намаляване на заетостта (поне официалната) на младежите са политиките по доходите и резките скокове на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи. Множество изследвания показват връзката между административното повишаване на минималното възнаграждение и заетостта при младежите, които тепърва влизат на пазара на труда, особено тези с по-ниско образование.

Когато обаче правителствата решават да подпомагат заетостта на безработните, в т. ч. и младежите, управляващите в България обикновено се фокусират върху краткосрочните мерки с бърз и видим ефект, дори той да не е дълготраен. От всички средства за политики на пазара на труда 70% се харчат за осигуряване на субсидирана заетост. Обикновено тя е за няколко месеца и след приключване на програмата, заетостта приключва, а подпомогнатия отново е безработен. За сравнение, в ЕС средно 17% от средствата за насърчаване на заетостта се харчат за квалификация, преквалификация, обучение, ориентиране и консултиране, които да повишат конкурентоспособността на безработния.

От всички споменати проблеми, някои изискват реформи (например образованието), други – просто политическа воля за промени (например административното определяне на доходи), а върху трети е трудно да се влияе директно и ефективно (например трудовата мобилност). Повишаването на младежката активност и изграждането на моста между образованието и пазара на труда са от ключово значение за повече инвестиции, по-високи доходи и по-висок икономически растеж.

Предишна Статия

Петрова нива почита въстаниците от Илинденската епопея

Следваща Статия

Младите чакат пари от държавата, не им се работи

Свързани Статии

След спор за терените край “Бутамята” в Царево: Решенията за къмпингите – под въпрос
Гледна точка

След спор за терените край “Бутамята” в Царево: Решенията за къмпингите – под въпрос

юни 12, 2026
106
Най-населените общини с най-много безработни младежи
Гледна точка

По-малко безработни младежи, но не навсякъде

юни 12, 2026
104
Икономическият растеж компенсира слабата държава
Гледна точка

Икономическият растеж компенсира слабата държава

юни 11, 2026
104
Бюджет и проекти за 2025 в Царево: Кога ще има нов медицински център
Гледна точка

Община Царево: На “Бутамята” къмпинг няма и няма да има

юни 10, 2026
127
Кметове от Югозапада обсъдиха мерки за финансово стабилизиране на общините
Гледна точка

Кметове от Югозапада обсъдиха мерки за финансово стабилизиране на общините

юни 10, 2026
126
Синият талон отива в историята
Гледна точка

Добрите практики: Как някои общини запазват данъците си, без да намаляват качеството на услугите

юни 9, 2026
124
Следваща Статия
Стартира търг за строителството на нова отсечка от АМ „Хемус”

Стартира търг за строителството на нова отсечка от АМ „Хемус"

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама

Кое е най-голямото предизвикателство пред новата власт?

Реклама

Последни новини

Екстремните горещини причиняват 3400 допълнителни смъртни случая на ден в Индия

Екстремните горещини причиняват 3400 допълнителни смъртни случая на ден в Индия

юни 12, 2026
Търговията с акциите на SpaceX стартира с 11% скок

Търговията с акциите на SpaceX стартира с 11% скок

юни 12, 2026

Страници

  • Всички новини
  • Реклама
  • Контакти
  • Условия за ползване
  • Защита на личните данни
Кмета БГ

Кmeta.bg е национална медия, която отразява всичко актуално от деня такова, каквото е – истинско и достоверно. Тук няма да попаднете на фалшиви новини. Ние сме и тези, които обръщат особено внимание на общините и акцентират на случващото се в тях. Чрез специална карта на сайта всеки потребител може да избере областта, която го интересува и да добие актуална информация.

Част от групата на:

Economic.bg- Икономика и бизнес

© 2026 Всички права запазени! Изграждане и Дигитален маркетинг благодарение на MasterWeb LTD.

Добре дошъл отново!

или

Влезте в профила си по-долу

Забравена парола?

Изтеглете паролата си

Моля, въведете потребителското си име или имейл адреса си, за да зададете отново паролата си.

Вход

Add New Playlist

  • Всички новини
  • Образование от A до #
  • SMART
  • е-услуги
  • Гледна точка
  • Кмет на годината 2025
  • TOP JOBS