На днешната дата през 1989 г. източногерманското правителство отваря границата на страната към Федерална република Германия – започва събарянето на Берлинската стена.
След II световна война Берлин се разделя на окупационни зони между СССР, Великобритания, САЩ и Франция. През 1948 г. западните държави обединяват трите части и образуват демократичен магистрат. Източен Берлин е обявен за столица на Германската демократична република на 7 октомври 1949 г. След смъртта на Сталин през 1953 г. на чело на СССР застава Никита Хрушчов. По това време различията между Източна и Западна Германия са огромни (въпреки че договорно Германия не е разделяна) – например Федерална република Германия влиза в НАТО, докато Германската демократична република е част от Варшавския пакт и т.н. В Берлин Хрушчов вижда тотална заплаха от западните шпиони, както и прекрасна възможност за напускане на съветската територия на хора, които търсят по-добър живот на запад. Хрушчов намира крайно решение на проблема.
На 13 август 1961 година между Източен и Западен Берлин са вдигнати бариери, по-късно заменени с бетонени стени. Забранено е преминаването на военни и цивилни. Танковете на СССР се изправят срещу тези на САЩ. Готова е да избухне истинска война. Все пак всички страни приемат стената, дори и САЩ. Затова си решение президентът Кенеди е строго критикуван, но в своя защита той посочва “По-добре стена, отколкото война”.
След падането на Берлинската стена Берлин става столица на вече обединената Германия (3 октомври 1990 г.).
