На Еньовден прабългарите празнували нова година. От тези времена е останало и името му, тъй като ени означавало нов. На този ден слънцето грее най-дълго / първият след най-дългия ден в годината/ и най-силно, къпе се в жива вода, а заедно с него – и болестите. Това разказват баби от берковските села, за които денят е известен като свети Иван Летни. На този ден те не работят нищо, защото светецът ще се разсърди, ако нещо пипнат и ще им прати градушка и гръм.
Много са обредите, които се извършват в Северозапада на този ден. Това говори, че празникът ги е събирал от езическите времена и ги е пренесъл през християнските.
Най-важното, което се прави на този ден, може да се нарече урок по билкарство. Възрастни жени, които познават добре билките и техните свойства, тръгват отрано по горите и поляните, но заедно с млади жени и деца. Те им показват коя трева е билка, срещу каква болест се използва и как от нея се прави отвара или настойка.
В селата и до днес възрастни и млади стават рано, търкалят се по росата за здраве и наливат менци и стомни с изворна вода. Оставят я на слънце да се стопли и вечер се обливат с нея. За здраве.
На Еньовден жените скубят здравец и го засаждат в градините си. На Еньовден той се хваща и бързо се раззеленява. Момичета берат метличини и ги свиват на метли, с които метат дворовете.
Но на Еньовден за билки тръгват и магьосниците и врачките. Те ходят сами, за да не видят другите какви билки берат. Те търсят и отровни растения, с които правят черни магии. Някога през нощта срещу Еньовден по нивите тръгвали и бродници. Те се обличали в дълги бели ризи и ходели по чуждите ниви, като произнасяли особени заклинания. Вярвали, че житото от чуждите ниви се премества в техните и затова ги наричали обирачки.
Каквито и обичаи да са запазени до днес на Еньовден – добри и лоши, в народния календар той си остава празник на настроението, на надеждата за здраве и благополучие. Църквата го почита като рождество на свети Йоан Кръстител. Много хора празнуват имен ден – от ивановци до яни, енчевци и еници.









