– Г-н Барсанов, как в Ракитница отеква това, което става в държавата? Протести, противопоставяне, президентско вето!
– На село хората вече не се интересуват от политика. Все по-рядко чувам да говорят за политиците и за това, което става.
– Тогава за какво си говорят в кръчмата?
– През последните дни – за риболова и откриването на новия ловен сезон. Това ги вълнува.
– Как си обяснявате тази незаинтересованост?
– С апатията, която ги е обхванала. Преди 20-тина години не беше така. Говореха непрекъснато за правителствата, за министрите. Коментираха решения, постъпки. Одобряваха, заклеймяваха. Днес са се затворили по къщите си – ядат и пият.
– Но в едно село винаги има и по-различни хора.
-Имаше и в Ракитница, но те заминаха – за чужбина и в по-големите градове. Така че, на село не останаха бунтари.
– А вие лично как гледате на протестите?
– Аз ги харесвам, приветствам ги, но и аз не вярвам, че нещо ще се промени. Много правителства обещаваха промени, но не стана нищо.
– Приемате ли президентското вето?
– Да, мисля го за основателно. Защото знам колко червени кметове на общини са поискали пари за какво ли не – за фирми, работни места. Ако само те получат, какво става с останалите. Добре е, че може и да се спират някои грешни решения.
– Харесвахте ли правителството на ГЕРБ?
– Не всичко, но имаше добри неща, които направи. Хората обаче не ги разбраха, не им беше обяснено или не знам защо стана така.
– Например?
– Аз се занимавам със земеделие. Имам си земя. При тройната коалиция цялото зърно се изкупуваше без документи, с пари на ръка. Не се знаеше кой купува, за колко. При ГЕРБ на това се сложи край – търговията сега става с документи, през банки. Но колко знаят, че това го въведе ГЕРБ? Има и други добри неща, за които малко се знае. Много кранчета се затвориха и в други сфери. Започнаха се, но времето бе малко да ги докарат да край. На тези реформи сега друг обира признанието на хората.
– Как живеят вашите съселяни? С какво се препитават?
– С работа във Видин кой където си намери. Няколко души са в чужбина, пращат тук пари. По 20 – 30 успяваме да включим в програми за заетост. Останалите до 400 души са пенсионери. Нямат претенции за живота, гледат да са добре ден за ден. Но иначе имат хляб, произвеждат си по нещо в градината. През последните години намалиха отглеждането на животни. В селото е имало до стотина крави, днес е останала само една. Гледаме на собственика и като на някакво чудо.
– Все още ли Ракитница живее със спомена за събитието от 1938 година?
– Да, след като други неща не ни се случиха. През тази година двама белгийци са кацнали с балон в селото вместо във Виена. За няколко дни сме били номер едно по внимание в държавата. Опитахме се да се свържем с посолството на Белгия, да направим съвременен прочит на тогавашното летене. Не се получи.
– Как сте с общината в Брегово? Сработвате ли се?
– Аз съм четвърти мандат кмет, издигнат от СДС. Общинското ръководство е от БСП. Имаме различия, но общо взето работим заедно. Щом успявам да включа мои съселяни в програмите за заетост, значи се разбираме. На село хората вече са загърбили политическите различия. Други неща от живота ги вълнуват – хляба, парите, устройването на децата. Намирам ги примирени, но не им се сърдя. И те се умориха да ги лъжат с по-добро бъдеще. Вече са свикнали с добрите намерения на всяко правителство. Знаят, че дойде ли на власт, малко се сеща за тях.
