От 49 години насам празникът на труда във Враца и планинското село Згориград е и ден в памет на жертвите от най-пагубния потоп у нас, който отнема 500 живота. За шеста година пред изваяния белокаменнен ангел в двора на църквата „Света Троица” в селото ще се отслужи молебен. Близките на загиналите от наводнението на 1 май 1966 година, граждани и управници ще се помолят за успокоение на душите им.
„И тогава няколко дни валя като из ведро както миналото лято, когато останаха под вода Мизия и Аспарухово”, спомня си писателят Веско Лазаров. Той единствен хукнал с фотоапарат и успял да „запечати” трагедията. Но на 1 май слънцето изгряло, колоните с работници и ученици минала пред трибуната с големците на площад „Христо Ботев”. Народът тръгнал да се прибира за празничната софра, когато се чул страшен тътен. Точно в 11, 25 часа стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник “Мир” се скъсала и над половин милион кубика кална маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета отнесла като кибритени кутийки къщи в Згориград, с бучене минала през прохода “Вратцата”, помела гъсто населения врачанския квартал Кемера и домове по поречието на река Лева. Стихията стигнала чак до затвора при село Бистрец. Мътилката носела човешки тела, животни, покъщина, мебели.
Печалната статистика от този черен ден са 500 смъртни акта, включително и на 12 деца. 2000 са ранените, 310 семейства са останали на улицата. В тази сметка не влизат пострадалите, които по-късно са починали, защото се били нагълтали с цианиди. Тази информация се различава драстично от официалната, според която жертвите от потопа са 118. Правителството на Тодор Живков тогава се опитава да скрие трагедията като мръсна тайна. Но праща войската да мие с маркуч труповете на стадиона и да разчиства пораженията. Проявява „щедрост” като дава по 1000 лева обезщетение на близките на жертвите и отпуска 20 милиона лева. С тези пари са построени три блока за останалите без дом хора, които цинично са кръстени „Мир” – като рудника, причинил бедствието.
Най-непростимото обаче е, че един руски учен година по-рано е прогнозирал с швейцарска точност кога ще се случи апокалипсисът във Враца и село Згориград. На 12 юни 1965 година световно известният специалист по контрол и експлоатация на хвостохранилища Павел Евдокимов е изпратил експертното си заключение до тогавашния Комитет по химия и металургия. В него се казва, че върху низовия откос на стената има пукнатини, които доказват неговото свличане. Ученият предупредил, че през април, май следващата година може да се очаква катастрофа с човешки жертви и големи щети. Но отговорните другари тогава не правят абсолютно нищо. Нито пък влизат зад решетките, въпреки че все пак е заведено дело, което само след около година определя виновните за трагедията. С 12 години решетки за „гибелна безотговорност” се сдобиват главният инженер на медодобивния комбинат в Елисейна Коста Гърков и главният инженер на управление “Цветна металургия и рудодобив” Иван Чолаков. Началникът на хвостохранилището Кирил Ананиев е осъден на 10 години лишаване от свобода, а директорът на рудник “Седмочисленици” Краю Сираков – на 5.
Така че, справедливо или не, наказани за бедствието от преди 49 години има. При това за „гибелна безотговорност”. Но за ланшния потоп, който също взе жертви и остави без къщи стотици хора, все още виновни няма.
