Доц. д-р Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на НСОРБ от създаването му през 1996 г. Завършила е икономическа кибернетика в Киевския държавен университет. Доктор по икономика. Експерт по териториално развитие, местно самоуправление и общински финанси със следдипломни квалификации във Франция, САЩ и Холандия. Автор на над 95 монографии, статии и доклади по регионално развитие, местно самоуправление, прогнозиране и програмиране на териториалното развитие.
-Какви са очакванията на общините към новата власт?
-Важно за нас е да има работещо на пълни обороти правителство, което да чува и коригира своите политики съобразно реалните условия и очаквания на хората от общините. Честно казано, боли ни, че изхубихме темпа в работата, си поради отлагане на важни за нас решения, породени от традиционното поведение на централната администрация преди избори.
Основните си очаквания към новия мандат на парламента и правителството изразихме в нашето Общинско послание към политическите сили, участвали в изборите за 44-то Народно събрание. Посланието ни беше прието единодушно от Общото събрание на Националното сдружение на общините през м. февруари.
Най-важното от него, в едно изречение, е: Настояваме за провеждане на реална финансова децентрализация. Близо 15 години вече приемаме и актуализираме стратегии и програми за децентрализация и резултатите са само козметични подобрения в детайли относно дейността на общините. Най-важните мерки, тези които ще развържат ръцете на общините и техните граждани да провеждат истински местни политики, да могат да отговорят в по-пълна степен на потребностите на местните общности, остават все така на хартия.
Разбира се, основните промени, които очакваме, към които ще се стремим, са свързани със значими изменения в нашия основен закон, Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и с подготовката и приемането на изцало нов Закон за местните данъци и такси. С пакета от промени на ЗМСМА ще се стремим да постигнем гарантиране на собствената сфера на дейност на общините от външна намеса, от налагане на оперативно управление от страна на отделните министерства чрез различни наредби, указания, инструкции и т.н., от използването на функциите на областните управители и други контролни органи нерядко като инструмент за натиск върху общините. Важно е да определим с тези промени и по-значима роля на общините в такива типично местни за цяла Европа сфери като образование, обществен ред, бизнес среда и др.
В новия ЗМДТ ще настояваме за гарантиране на ресурси, адекватни на общинските отговорности, за да се намали поне отчасти огромния дисбаланс между отговорности и разполагаеми финанси за изпълнението им. Тук от особено значение е да се прекрати дългогодишната практика за прехвърляне на нови и нови законови отговорности без съответно финансиране за тях.
-Вече казахте, че очаквате от 44-то НС нова стратегия за децентрализация. Какво трябва да се промени?
-Нека направим едно уточнение. Досега и стратегиите, и програмите за тяхното изпълнение се приемаха от правителството. Резултатите от изпълнението им през последните години са нищожни от гледна точка на постигане на целите, заложени в стратегиите. Още по-притеснителното е, че като степен на финансова автономност и място на общините в публичните финанси се отдалечаваме от ЕС. Затова, учейки се от опита и грешките, общините заложиха в посланието до политическите сили, участници в парламентарните избори, НС да стане гарант за реформата към децентрализация вкл. чрез приемане на стратегическите документи за развитието й. В крайна сметка такава реформа става чрез същностни промени в законите.
И сега на въпроса Ви. От приетите през миналото лято документи отпаднаха същностните за общините мерки като разширяване на видовете местни данъци, особено чрез създаването на общински подоходен данък. Забележете, ние не искаме това да бъде допълнителна данъчна тежест за гражданите и бизнеса. С други думи, държавата трябва да отстъпи част от своите данъчни приходи и да ги предостави на общините. Особен белег за свръх-централизация е фактът, че в момента в държавния бюджет постъпват 95.5% от всички данъци, събирани в страната – т.е. с 4,5% от данъците (делът на местните данъци) ние трябва да осигуряваме 2/3 от всички публични услуги в страната. За какво реално местно самоуправление можем да говорим?
– Ще настоявате ли за отмяна или промяна на поправките в Закона за публичните финанси относно общините с финансови затруднения? Колко са в момента общините в този режим?
-Затрудненията в обективното измерване на финансирането на общините произтича от нашите балкански реалности. А те са: Първо, силна зависимост на общините от целеви трансфери от държавния бюджет, средно над 60%, а при част от общините стига до 90%. Второ, над 300 млн. лв. годишно общините, разходват за реализация на държавни политики. Трето, при продължаващо предоставяне на целеви трансфери за капиталови разходи на определени общини, извън определения в годишните закони за бюджета. Дори обективно да оценим финансовото състояние на различните общини, коренно различни фактори могат да оказват влияние върху техните показатели. Ярък пример за това, че нещо не е наред, е попадането на община Созопол сред общините с финансови проблеми – забележете, това е една от богатите общини с традиционно добро финансово управление.
Измина почти една година от приемането и прилагането на новия регламент и имаме достатъчно основания да поискаме извършването на последваща оценка на въздействието по силата на Закона за нормативните актове. Имаме многобройни примери и основания, че механизмът не работи за целите, за които беше създаден. Отново заявяваме готовност за съвместна работа с МФ за подобряване на системата.
-В намеренията на бъдещите коалиционни партньори за пореден път има заявки за преодоляване на дисбалансите в регионите. Очаквате ли най-после нещо да се случи в тази посока?
-На такъв етап сме, че е повече от наложително да се предприемат мерки. Преди два месеца, Европейската комисия (ЕК) публикува третото си издание за конкурентноспособността на 263-те региона в ЕС. Предходните две издания са от 2010 г. и 2013 г. Изследването показва, че в България, разликата между столицата и останалите региони е особено рязка. Диспропорцията е устойчива, т.е. била е налице и при предходните две изследвания, което е индикация за слабости в провежданата политика за регионално развитие. Данните на ЕК показват и че поради ниският темп на икономически растеж, пет от шестте български региона си остават сред десетте най-бедни в ЕС (изключение прави Югозападния район). Северозападният район попада сред десетте най-ниско конкурентни региона в ЕС, в една група със задокеанската територия на Гвиана, която е част от Франция.
За тежките регионални диспропорции ние алармираме от десетилетие. В общинското ни послание към 44-то Народно събрание за пореден път обърнахме внимание на темата и поехме ангажимент да подкрепяме и надграждаме със собствени инициативи държавните политики, насочени към намаляване на регионалните диспропорции. Повече от ясно е че към тези региони трябва да има целенасочена, устойчива и постоянна подкрепа, палитра от мерки, които да стимулират икономиката им и да спрат обезлюдяването им. Осигуряването на транспортна достъпност до тях и базови публични услуги са само една от мерките. Надяваме се, новият кабинет да приеме и стартира реализацията на т.нар.Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите и Странджа, която беше разработена в периода 2015-2016 г., което несъмнено ще е стъпка в правилната посока.
-Вече обявихте, че са необходими промени за общините при снегопочистването – какви?
-В този период тече подготовката на бюджетната прогноза до 2020 г. и за нас, общините е много важно в параметрите и разчетите на Министерство на финансите да бъде осигурен ресурс за нормално обезпечаване на всички сфери на общинската отговорност. За нас е важно да бъде осигурен достатъчен ръст на трансферите от държавата за общините, както на субсидиите за делегираните от държавата дейности, каквито са заплатите на учителите или издръжката на социалните услуги, така и да се увеличат трансферите за местни дейности. Изкуственото “задържане” на ръста на средствата, които държавата трябва да предоставя на местната власт доведе не само до влошаване на качеството на предоставяне на някои публични услуги, но и до преразпределение на ресурса, събран от местните данъци на нашите жители към най-дефицитните държавни дейности. Типичен пример в тази насока е зимното поддържане и снегопочистване на общинската пътна и улична мрежа. Нормално е обикновеният гражданин да изисква еднакво поддържане при зимни условия както на магистралите, така и на местните пътища. Нали по тях хората се придвижват масово, нали за да стигнеш до главния път, трябва да ползваш общинския? Затова и на много места, освен климатичните условия, самите хора оказаха “натиск” (в добрия смисъл на думата) за още по-добре почистени и обезопасени за ползване при зимни условия пътища.
Ние, общините, разчитаме само на сумата на трансфера, който се определя с годишния закон за бюджета и естествено трябва да покрие зимния период в началото и края на бюджетната година. Именно заради това, през най-тежките за общините месеци – в началото на тази година, когато голяма част от страната ни беше в “леден капан”, общините на практика изчерпаха цялата сума, определена в закона като годишна субсидия за зимно поддържане. За редица общини в Смолянска област, планински общини като Самоков и др. зимата все още не си е отишла и там проблемът с недостига на средства е още
по-сериозен. Вярно е, че през 2015 г. по наше настояване механизмът за разпределение по общини на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища беше подобрен. През 2016 г. бяха предоставени допълнително близо 5,2 млн.лв. за тази цел, а през 2017 г. – още 2,1 млн.лв. за отчитане спецификата на планинските райони и тези със снегонавявания. Още тази година трябва да осигурим (при евентуална актуализация на ЗДБРБ) допълнителни трансфери по общинските бюджети, за да гарантираме новия – 2017/2018 г. зимен сезон, а и да покрием недостига от изминалия.
Общините трябва да разполагат и с технологично време – от отпускането на допълнителните субсидии до извършването на реалните дейности, за да могат да организират и възложат съответните обществени поръчки. А за новия бюджет – за 2018 г., ще настояваме за по-сериозно увеличение на субсидиите за общините и за определянето на буфер в централния бюджет, чрез който да осигурим кризисна подкрепа за общини, при които климатичните условия налагат по-продължителна зимна обработка на пътищата.
Надяваме се непосредствено след структурирането на новото правителство да започнем работа, за да може да проиграем повече варианти за решение, така че народните представители да могат да разглеждат и приемат едно консенсусно предложение за по-справедливи бюджетни взаимоотношения на общинските и централния бюджет. В крайна сметка и държавна власт и местните власти преразпределят публичен ресурс и общественият интерес трябва да бъде гарантиран.