Много са споровете около личността на Стефан Стамболов. Но има нещо, което е безспорно за всички – той е велик държавник, какъвто не се ражда всеки ден. Затова и никой не може да остане равнодушен към неговата особа.
В името на своето отечество и на своя народ не се поколебава да действа с твърда ръка. Но всичко това големият българин прави само и единствено за просперитета на своята родина. Стамболов си отива от този свят на днешната дата преди 125 години – през 1895 година, след като 3 дни по-рано, на 15 юли, е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев-Хальо и други македонисти, близки до Наум Тюфекчиев.
Стефан Стамболов е революционер, политик и един от строителите на съвременна България. Неговият принос и роля го нареждат сред най-значимите личности в родната история. Безспорна е неговата роля за укрепването на младата българска държавност.
След Освобождението на България от турско робство Стамболов е потресен от несправедливостта на Берлинския договор, който оставя значителна част от българското население под чужда власт и става един от основателите на комитетите „Единство“ и организатор на Кресненско-Разложкото въстание. В политическия живот навлиза едва 25-годишен, но вече узрял и готов да отдаде времето, знанията и сърцето си на България.
Интелигентен и ерудиран човек, който винаги мисли ход напред. Никак не е случайно, че за него британският дипломат Джордж Бюканън казва: „Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов”.
Веднага след Априлското въстание Стамболов е този, който готви съпротива срещу Османската империя, а по време на Освободителната война оказва много голяма помощ за военното разузнаване и сам снабдява войските с храна и провизии. Но огромната му заслуга е за създаването на модерна България. За него просветата е национален приоритет, а икономиката и стопанството бележат завиден разцвет.
През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Задачите, които си поставя, са защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава. След като попада в епицентъра на шумен скандал, Стамболов подава на няколко пъти оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май 1894 година. Но оставя името си в националната памет на България, тази България, която за него е над всичко и за която е готов на всичко.
Ета някои интересни мисли на великия български държавник:
Не трябва да се освобождава никой народ. Народите трябва да се освободят сами, или да загинат.
И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България.
България не се нуждае от такъво Руско приятелство! Отивам и по-надалеч: Подобно "приятелство" на официална Русия е вредително за нас.
Дават ни свобода, а вземат здравето ни, лишават ни от възможност, от условията за живот! Защо ни е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня някогашното ни крепко, здраво и жизнено тяло.
Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – ний, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно…
От официална гледна точка на руското правителство, ний бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си.
Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си.
Русия от благодарност на своята верна и храбра съюзница Румъния й отсече Бесарабия, като я награди с едно парче наша земя, Добруджа.
Ако окупират България, да стоиме ли или да напуснеме? И тоя въпрос седи… някои ще ходят във Влашко, други в Цариград, трети ще остават… Какво ще правя аз още не съм решил, че нямал съм и доста време да помисля. Ще гледаме и ще видим. Ако Отечеството пропадне, какво има ако и някоя българска мушица си намери гроба в същата яма и по същото време.
