Не трябва да се прехвърлят отговорности към кметства без финансови обезпечения, казва кметът на Велико Търново и председател на УС на НСОРБ Даниел Панов в интервю за последния брой на вестника на българските общини Кмета.bg.
– Г-н Панов, как най-кратко ще оцените 2016 г. за работата на българските общини?
– Предизвикателства и успехи – така най-кратко може да оценим 2016 г. за работата на българските общини и Националното сдружение на общините в България (НСОРБ). Предстои ни още много работа за реална финансова децентрализация – пътят към истинско местно самоуправление. В приетите неотдавна от правителството стратегия и програма за децентрализация не намериха място същностни за нас мерки. Много важно е да не се прехвърлят отговорности към общините без необходимите за целта финансови обезпечения, защото обратното нарушава баланса в бюджетите ни.
Местните данъци и такси би трябвало да са основен източник на средства за общините, но все още над 60% от бюджетите се формират от държавни целеви субсидии – за образование, здравеопазване, много малко за инвестиции в общинска инфраструктура. За всичко останало общината трябва да се грижи с местните си приходи. Нужно е чрез децентрализацията тяхната база да бъде разширена. Най-големи трудности общините срещат с финансовите корекции по европейски проекти – 400 милиона лева, което е сериозна тежест. Този проблем залегна в подписаното споразумение за сътрудничество с МС и вярвам, че в конструктивен диалог с правителството ще намерим решение.
– Какви са новите предизвикателства пред общините и как могат да бъдат привлечени инвеститори?
– Сред най-важните предизвикателства за нас през 2017 г. ще бъде промяната при изчисляване на такса битови отпадъци /ТБО/. В предишния програмен период общините се справихме много добре с европейските проекти и програми. Усвоени са над 5 млрд. лева, като осигурихме между 5 и 15% от тази сума като собствено финансиране.
Сред най-проблемните общински теми остава състоянието на инфраструктурата. Нейното възстановяване, построяване или поддръжка 67 големи и средни общини ще могат да осигурят чрез проекти по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, чиято същинска реализация започва през 2017 г. Средствата ще бъдат инвестирани в градски пространства и среда, училища, детски градини, културни институти, многофамилни жилищни сгради и индустриални зони. Така градовете, общините и регионите ще станат по-привлекателни за инвеститорите. Същото ще се случва и в малките общини – те поддържат инфраструктура на 90% от територията на страната без значими местни и национални приходоизточници.
Инвестиции в инфраструктурата им ще има чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 /ПРСР/. Тук помагат създадените през миналата година 40 местни инициативни групи, които самостоятелно изработват стратегии за местно развитие и получават европейско финансиране за тяхната реализация. Общият договорен ресурс за тези стратегии е 203 млн. лв. – за общински образователни, културни и социални дейности, за дребномащабни благоустройствени проекти, за подпомагане на местни земеделски производители, предприемачи и занаятчии, за опазване на местното природно наследство. Предстои одобрение на нови 44 местни партньорства, обхващащи 75 общини и на нови инфраструктурни проекти за 600 млн. лв.
– В последния месец на 2016 г. НСРОБ предизвика две спешни срещи в МРРБ и екоминистерството. Какви са резултатите?
– Благодаря на правителството в оставка, че винаги сме имали отворена врата за обсъждане на проблемите на общините. С министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова се наложиха спешни разговори за временното спиране на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Програмата получи подкрепа от Министерски съвет за увеличаване на бюджета й с още 1 млрд. лева.
Много висока е активността по ПРСР – 223 общини подадоха 925 проекта на стойност над 2,1 млрд. дела за инвестиции във всички видове малка инфраструктура в селските райони. Очакваме одобрението на 328 проекта за пътища и улици, водоснабдяване, училища и детски градини, културна и социална инфраструктура, на стойност над 690 млн. лв.
Проблеми с изграждането на компостиращи съоръжения предизвикаха срещата ни с министъра на околната среда и водите в оставка Ивелина Василева. Единствената възможна процедура по ос 2 “Отпадъци” на ОП “Околна среда” приключи с отказ за безвъзмездна финансова помощ за всичките 18 подадени общински проекта. След обсъждане на възможността да бъдат подкрепени 11 общини за изграждане на компостиращи съоръжения министър Василева пое ангажимент да настоява пред ръководителя на УО на ОПОС още през януари да започне изготвянето на покани за проектиране към тези 11 общини.
Необходимо е да се ускори разработването на регионалните прединвестиционни проучвания по ос 1 на ОПОС “Води”. Ако интегрираните ВиК проекти не стартират до началото на 2018 г., ще има сериозни затруднения при тяхното реално изпълнение – то отнема 80 месеца. Към ноември 2016 г. общините са сключили 10 договора по ос 1 “Води” за 390 млн. лв., като собственото съфинансиране е 96 млн. лв.
– Какви ще бъдат първите действия на ръководството на НСОРБ за новата 2017 г.?
– На предстоящото през февруари 2017 г. общо събрание на НСОРБ пред кметовете на 265 общини ще бъде направен цялостен анализ на резултатите от диалога с централната власт. Ще отстояване правото на общините да управляват, като се съобразяват преди всичко с реалните проблеми, потребности и възможности на своите граждани. При необходимост НСОРБ ще защитава и по съдебен път това право. Подготвяме нова медийна стратегия, която да направи общинските проблеми по-ясни и разбираеми от гражданите.
