Аркади Шарков е здравен икономист и член на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). Той е макроикономист с опит в публичния и частния сектор. Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е от обществения съвет към "Индекс на болниците", а също е член и съосновател на обществения консултативен съвет към БЛС.
– Г-н Шарков, болници и отделения бяха затваряни по време на пандемията заради заразени медици с коронавирус. Станахме свидетели и на кадри от болници, които изглеждат отчайващо. Как се справиха като цяло общинските болници по време на пандемията?
– Пандемията изкара на преден план много от несъвършенства на българския здравен модел. Част от тях бяха свързани с начина на функциониране на болниците извън големите областни градове и тяхната подготовка за подобен тип криза, а от друга страна начина на финансиране и обезпечаване вследствие на намаления приток на пациенти. Поради доброто си управление, немалка част от частните болници успяха да устоят на щетите, нанесени от намалелите приходи, но не същото важи за държавните и общински болници. Тук въпросът се свежда до начина на финансиране на лечебните заведения в епидемична обстановка и съгласно записаното в закона.
– Какъв точно е проблемът с финансирането в епидемична обстановка?
– Когато става въпрос за финансирането на лечебните заведения по време на епидемии, законодателят изрично е упоменал това в нормативната уредба. Съгласно преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване републиканския бюджет и общинските бюджети финансират дейностите по здравеопазване, за които гражданите имат право на безплатно ползване и които са свързани със“ точка 5 „епидемиологични и противоепидемични проучвания и дейности“. Накратко, това означава, че превенцията и лечението на епидемии е функция на държавния и общинските бюджети. А съгласно Закона за здравето извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със задължително лечение и/или задължителна изолация, както и осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск.
Финансирането на епидемията премина през НЗОК и по-специално – клинична пътека №102 – която нито обхваща дългосрочния период за карантиниране, изследване и лечение на пациентите, нито отговаря напълно на нужните за COVID-19 дейности. Вследствие на взетото решение, много от лечебните заведения изпълниха повече дейности, отколкото НЗОК може да заплати в рамките на установената клинична пътека. От тях болниците, които се намират в най-затруднено състояние от страна на финансиране и инфраструктура са общинските. Въпреки че през 2019 г. стана ясно, че 50% от приходите им зависят от една клинична пътека (КП №56), в епидемична обстановка те следва да бъдат подпомогнати, за да обезпечат здравно местното население. Решението да се въведе и удължи механизма, по който получават минимум 85% от средномесечните стойности за дейността си, независимо колко от нея е реално извършена също спомага за това тези структури да бъдат поддържани, при нужда от тяхното участие в процеса по предотвратяване на нова епидемия. Това решение обаче е нож с две остриета. В отчетите за изплатени средства по механизма от март 2020 пролича, че немалка част от общинските заведения нямат нужда от субсидиране през НЗОК. Това се случи, при положение, че плановият прием и консултации бяха спрени.
– Решението да се удължи финансирането на болниците до края на септември ще помогне ли на общинските лечебни заведения?
– Решението за удължаване работата на механизма за финансиране на лечебните заведения по време на епидемия ще замаскира проблемите на общинските лечебни заведения до края на септември месец. С настъпващата зима след това, обаче те ще бъдат изострени. Тук обаче има просто решение – част от лечебните заведения с лошо финансово състояние бяха обявени на търг, за други се предлага консолидация, която от една страна ще спести както финансов, така и човешки ресурси. Липсата на кадри, както и ниското им заплащане в следствие на липса на постъпления от клинични пътеки довежда ситуацията до естествен пазарен завършек – консолидация, приватизация или ликвидация на лечебното заведение. За всяка подобна стъпка е нужен задълбочен анализ на нуждите на местното население, както и на демографската обстановка. За да се вземе правилното решение също така е нужна политическата воля на управниците на населеното място. С оглед на идващите избори – подобни предложения биха могли да внесат глътка различен свеж въздух сред закостенялостта на здравната политика на местно ниво. Поставянето под един знаменател на всички общински лечебни заведения е грешка, тъй като сред тях има успешно развити и работещи. Поощряването на отличниците, критиката на посредствените, както и предложенията за промяна могат да спомогнат за подобряване качеството и достъпа до здравеопазване в малките и средно населени места, както и да оптимизират здравния ресурс, който с оглед задаващата се рецесия – ще бъде оскъден.
