Масово нахлуване на бежанци, с риск за собствените им животи и тези на децата им, наблюдаваме в Европа от 2013 г. насам. Причината е, разбира се, главно Ислямска държава, но и цялостно задълбочаващите се проблеми на страните в Близкия изток и Северна и Централна Африка.
Нашествието даде повод на анализатори да сравнят настоящата ситуация с Великото преселение на народите, а ръководните органи по политиките за бежанците изпробват различни еквилибристики както на национално, така и на ниво Европейски съюз.
Вчера канцлерът Ангела Меркел призова за нулева толерантност към агресията по отношение на бежанци. В действителност германците са на същото мнение – страната е начело в Европа по „бежански оптимизъм”. Около 65% от немците смятат, че бежанците са шанс страната им да стане по-силна. В същото време обаче Меркел каза, че не всички граждани на България и Румъния са добре дошли в Германия. Какъв имидж сме си изградили във Федералната република и как канцлерът определя кои са тези, които са и не са добре дошли, са теми на друг разговор.
Бежанците са с „положителен рейтинг” и във Великобритания и Испания, но там позитивните мнения за тях не са толкова внушителни като дял на населението, както в Германия. На обратния полюс пък застават Гърция и Италия, където около 70% от анкетираните заявяват, че новодошлите от Близкия изток и Африка са тежест за страната им.
Навремето при представяне на статистики по Националната телевизия се казваше „Къде сме ние?” – в действителност сме никъде, защото такова проучване на общественото мнение у нас не е правено. Едно обаче е сигурно – по-шумни и привличащи внимание са тези, които изказват негативни, дори понякога агресивни мнения по отношение на бежанците. Ако трябва да коментирам на база лични наблюдения, би следвало да кажа, че българинът ми се струва по-скоро толерантен. Но нека не си правим илюзии – при по-голям миграционен натиск това може и да се промени.
В действителност у нас не идват толкова много хора, търсещи убежище – през миналата година те са били 11 081 на брой според статистиката на Държавната агенция за бежанците. В официалната статистика на ЕС цифрите са по-различни, като на всеки 10 хил. българи се падат шестима бежанци. Така или иначе тези цифри са значително по-малки от показателите в други страни. Така например в Германия влезлите през 2014 г. в търсене на живот далеч от войната са почти 100 хил., а Швеция е лидер по бежанци на глава от населението с внушителните 122-ма на всеки 10 хил.
Страната ни обаче е лидер в Европа по показател, доказващ толерантността на България по отношение на бежанците. У нас идващите от Близкия изток и Африка имат най-голям шанс молбата им за статут на бежанец да бъде одобрена или да получат хуманитарен статут. Държавната агенция за бежанците отхвърля пренебрежимо малко заявления – за миналата година отказите са 500 от общо над 11 хил. Забелязва се и че даваме бежански статут далеч по-лесно през миналата и тази година, в сравнение на първата година на миграционната вълна (2013).
Общо над 8 хил. са получилите бежански статут през последните 3 години, но едва 83 от тях са от 2013 г., когато пък на над 2 хил. души е предоставен хуманитарен статут. През миналата и настоящата година повечето от заявленията за статут на бежанец биват приети, но и много от молбите чакат отговор с месеци.
В същото време Германия отхвърля над половината от заявленията – при над 95 000, потърсили убежище, Федералната република е приела едва около 40 хил. от тях, докато Франция е водеща по отговори „не” с едва около 15 000, получили статут, при общо малко под 70 хил. души, влезли в страната.
От всичко това следва да си зададем въпросът „Приемаме ли бежанци на килограм?” Тази сутрин в сутрешния блок на Нова председателят на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков заяви, че издръжката на бежанец, настанен в центровете на Агенцията, е 300 лв. на месец. Дали всеки от тях отговаря на изискванията за този статут и защо България е страната, в която почти всеки получава убежище – все въпроси, на които ДАБ трябва да отговори, защото допускането на едничка малка грешка може да доведе до тежки последствия за вътрешната сигурност на страната ни или имиджа на България пред европейските ни партньори.
Масово нахлуване на бежанци, с риск за собствените им животи и тези на децата им, наблюдаваме в Европа от 2013 г. насам. Причината е, разбира се, главно Ислямска държава, но и цялостно задълбочаващите се проблеми на страните в Близкия изток и Северна и Централна Африка.
Нашествието даде повод на анализатори да сравнят настоящата ситуация с Великото преселение на народите, а ръководните органи по политиките за бежанците изпробват различни еквилибристики както на национално, така и на ниво Европейски съюз.
Вчера канцлерът Ангела Меркел призова за нулева толерантност към агресията по отношение на бежанци. В действителност германците са на същото мнение – страната е начело в Европа по „бежански оптимизъм”. Около 65% от немците смятат, че бежанците са шанс страната им да стане по-силна. В същото време обаче Меркел каза, че не всички граждани на България и Румъния са добре дошли в Германия. Какъв имидж сме си изградили във Федералната република и как канцлерът определя кои са тези, които са и не са добре дошли, са теми на друг разговор.
Бежанците са с „положителен рейтинг” и във Великобритания и Испания, но там позитивните мнения за тях не са толкова внушителни като дял на населението, както в Германия. На обратния полюс пък застават Гърция и Италия, където около 70% от анкетираните заявяват, че новодошлите от Близкия изток и Африка са тежест за страната им.
Навремето при представяне на статистики по Националната телевизия се казваше „Къде сме ние?” – в действителност сме никъде, защото такова проучване на общественото мнение у нас не е правено. Едно обаче е сигурно – по-шумни и привличащи внимание са тези, които изказват негативни, дори понякога агресивни мнения по отношение на бежанците. Ако трябва да коментирам на база лични наблюдения, би следвало да кажа, че българинът ми се струва по-скоро толерантен. Но нека не си правим илюзии – при по-голям миграционен натиск това може и да се промени.
В действителност у нас не идват толкова много хора, търсещи убежище – през миналата година те са били 11 081 на брой според статистиката на Държавната агенция за бежанците. В официалната статистика на ЕС цифрите са по-различни, като на всеки 10 хил. българи се падат шестима бежанци. Така или иначе тези цифри са значително по-малки от показателите в други страни. Така например в Германия влезлите през 2014 г. в търсене на живот далеч от войната са почти 100 хил., а Швеция е лидер по бежанци на глава от населението с внушителните 122-ма на всеки 10 хил.
Страната ни обаче е лидер в Европа по показател, доказващ толерантността на България по отношение на бежанците. У нас идващите от Близкия изток и Африка имат най-голям шанс молбата им за статут на бежанец да бъде одобрена или да получат хуманитарен статут. Държавната агенция за бежанците отхвърля пренебрежимо малко заявления – за миналата година отказите са 500 от общо над 11 хил. Забелязва се и че даваме бежански статут далеч по-лесно през миналата и тази година, в сравнение на първата година на миграционната вълна (2013).
Общо над 8 хил. са получилите бежански статут през последните 3 години, но едва 83 от тях са от 2013 г., когато пък на над 2 хил. души е предоставен хуманитарен статут. През миналата и настоящата година повечето от заявленията за статут на бежанец биват приети, но и много от молбите чакат отговор с месеци.
В същото време Германия отхвърля над половината от заявленията – при над 95 000, потърсили убежище, Федералната република е приела едва около 40 хил. от тях, докато Франция е водеща по отговори „не” с едва около 15 000, получили статут, при общо малко под 70 хил. души, влезли в страната.
От всичко това следва да си зададем въпросът „Приемаме ли бежанци на килограм?” Тази сутрин в сутрешния блок на Нова председателят на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков заяви, че издръжката на бежанец, настанен в центровете на Агенцията, е 300 лв. на месец. Дали всеки от тях отговаря на изискванията за този статут и защо България е страната, в която почти всеки получава убежище – все въпроси, на които ДАБ трябва да отговори, защото допускането на едничка малка грешка може да доведе до тежки последствия за вътрешната сигурност на страната ни или имиджа на България пред европейските ни партньори.
