Преди 151 години е роден Пенчо Славейков – един от най-големите български поети, син на великия Петко Славейков.
Роден е в Трявна. Следва философия в Лайпциг (1892-1898), където слуша лекции на видни академици и изучава западноевропейската култура. След завръщането си в България (1898) става близък помощник на д-р К. Кръстев в редактирането на сп. “Мисъл”, идеолог на кръга “Мисъл”. Тогава поетът отпечатва “Сърце на сърцата”, “Успокоеният” и “Фрина”. Известно време е директор на Народния театър и Народната библиотека, след което тогавашният министър на просветата С. Бобчев го освобождава от поста. За Славейков това е тежък удар, който засяга най-вече неговото честоблюбие. Напуска България и се установява в Италия, където през 1912 г. умира.
Широко образован, той е една от централните фигури в българската следосвобожденска литература. Част от най-паметните негови произведения са стихосбирките “Епически песни” (1907), “Сън за щастие” (1906), епическата поема “Кървава песен” (1911-1913), “На острова на блажените” (1910), литературоведски изследвания и есета, както и фолклорния сборник “Песен на песните”.
Предлагаме ви няколко цитата на забележителния Пенчо Славейков:
“Трябва да се отдалечи човек от онова, що обича, за да усети силата на своята обич.”
“Пречка е на себе си глупеца, пречка е на другите мъдреца.”
“Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.”
“За относителните натури всичко е относително.”
“Едно е необходимо: да не проповядваш истината на глупците и идиотите. Че ще те разпънат на кръст но няма да те разберат! Тоя кръст, на който ти сам се разпъваш, е по-тежък.”
“Сърцето е склад отгдето умът черпи най-хубавата храна.”
“Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!”
“Пред мен има само три възможности: да полудея, да се самоубия или да влача незавидно съществуване.”
