Той ни разсмива до сълзи. Но и ни кара да се замислим със своите култови реплики и невероятен талант. И да си поплачем дори. Антон Радичев, големият български актьор, е роден на днешната дата през 1947 година в София. Където и да се появи – на театралната сцена, на киноекрана, на телевизионния монитор, привлича погледите на зрителите. Защото е естествен и неподправен. Самият Радичев е един от тези, които, както се казва, е обядвал с Мелпомена, когато е обвързал пътя си със сцената. Дарен с талант и на драматичен, и на комедиен актьор.
Впечатлява останалите много преди да влезе във ВИТИЗ. Още когато бил пионер. Всички ходели на задължителни лагери, а края на тези дружни ваканции ознаменували с подобие на „вечер на талантите“, където се развихрял малкият Антон.
Като ученик тренирал лека атлетика. Искал да стане първо треньор, после се отказал от леката атлетика. Минавайки през школата за радисти в казармата, станал началник на радиостанция и бил един от най-добрите на общоармейските състезания. След казармата мечтаел да обикаля света с кораби и да бъде радист на кораб. Отишъл да работи в бригада, която участвала в изграждането на „Нефтохим“ – Бургас. Лепил плочки, бил общ работник. Но съдбата му била предначертана – завършва през 1974 г. актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Още тази година е част от актьорския състав на Народния театър „Иван Вазов“. Играе и на сцената на Театър 199. Участвал е в над 40 игрални филма, сред които най-известни са „Маневри на петия етаж“, „Оркестър без име“, „Под игото“, „Хотел Централ“, „Търг“, „Щурец в ухото“. Във всички тях има култови реплики, които се помнят от няколко поколения. Радичев е записвал и много песни. През 2002 г. издава музикален албум, озаглавен „Къса ми се сърцето“. През 2011 участва в сериала на Нова телевизия – „Етажна собственост“. Впечатляващи са ролите му и в театъра, и в телевизионния театър.
![]()
Много са ролите на Антон Радичев на сцената на Народния театър и всички са запомнящи се с ярката си театралност, като Фигаро в "Сватбата на Фигаро" от П. Бомарше, Епиходов във "Вишнева градина" от А. П. Чехов, Наг в "Краят на играта" от С. Бекет, Гастоне в "Призраци в Неапол" от Едуардо де Филипо или с майсторското съчетаване на комично и абсурдно, на смешно и весело, примесено с капка тъга, като Пържени яйца в "Женитба" от Н. Гогол, шериф Томас в "Човекът, който прави дъжд" от Н. Р. Неш, Корбачо във "Волпоне" от Б. Джонсън, Мъжа в "Рейс" от Станислав Стратиев.
Представяме ви някои мисли и култови реплики от филми на актьора:
"Твърдо съм убеден, че живеем по-леко, ако си фантазираме от време на време".
„Много по-трудно е да се прави комедия. И малко хора стават за това. На всеки драматичен актьор му се иска да може да разсмива. Трябва да имаш усет и дарба за тази работа обаче“.
„Къса ми се сърцето“.
Белотаджията от филма „Оркестър без име”: "Ще ме цака той с топла бира. Абе, мене никой не ме е прецакал досега, той ше ме цака с топла бира“.
Белотаджията към жена си, която му е забавила бирата: „Най-после… От Бургас ли я носиш?“.
„Доколкото съм чел, пък и имам доста приятели доктори, смехът е здраве. Човек да поплаче също е здраве. Полезно е и да се смеем и да плачем“.
„Едно от най-трудните неща за актьора е да може да импровизира“.
„На сцената актьорът трябва да мисли, не да говори наизуст”.









