На 6 ноември ще гласуваме не само за президент и вицепрезидент, а и на референдум. Докато предизборните страсти завладяват медийното пространство, народното допитване често остава в тяхната сянка. Референдумът първоначално съдържаше 6 въпроса, от които останаха 3:
Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
За да обсъдим какви са плюсовете и минусите на референдума, разговаряме с политолога и изпълнителен директор от “Галъп” Първан Симеонов.
-Г-н Симеонов, имате ли прогноза как би се променила конфигурацията в парламента, ако преминем към изцяло мажоритарна избирателна система?
-Да, правили сме подобни прогнози много пъти. Има фундаментални трудове, писани за влиянието на мажоритарната система, най-популярен е т.нар. Закон на Дюверже. Той гласи, че ако в една политическа система достатъчно дълго работи чисто мажоритарен избор в два тура, тя неизбежно става двупартийна.
Всички умуват какво би станало тогава, а всъщност отговорът е много прост: на втори тур при такъв тип система винаги остават двамата най-силни кандидати. По този начин се фаворизират двете най-големи партии в съответното населено място. В един смесен район, например, до този тур ще стигнат кандидат на ГЕРБ и кандидат на ДПС, а в друг тип смесен район ще се борят ГЕРБ и БСП. Това значи, че малките формации ще паднат “извън борда”.
В това няма нищо лошо, защото означава стабилност и ясно представителство – всички знаят кой носи отговорност. Тъжното е, че хората ще си мислят, че гласуват за личности, а не за партии и така помагат на политическия пейзаж да се “раздвижи”. Няма нищо такова – най-силните играчи на политическия терен ще се “бетонират”.
Мажоритарната система в един тур, която се практикува във Великобритания, дава много странни резултати. Тъй като тя фаворизира най-големите, е възможно да имаш голям процент гласове на избори, а да нямаш почти никакви депутати. Системата в два тура, както се практикува във Франция, е по-добър вариант, но погледнете какво се случва и там.
От година сред французите има много силно изразено евроскептично движение, но то не може да си проправи път, защото системата от години работи за двата големи блока – ляв и десен. Това не е особено демократично, защото има много избиратели, които поддържат движението срещу ЕС и искат да бъдат представени във властта, но не са.
Хората продължават да вярват, че въпросите на референдума, иницииран от Слави Трифонов, са най-фундаменталните, за да се оправи държавата ни. Не е така. Не политическата процедура, която никак не е лоша, трябва да се промени, а производителността ни като общество. Трябва да произвеждаме повече, по-качествено, да работим повече и да добавяме стойност. България е икономика, в която господстват услугите, туризмът. По света икономики като нашата живеят бедно.
-Някои критици на референдума твърдят, че за българските условия е по-подходящо да се гласува по пропорционална система с отворена листа – т.е. с преференции, отколкото по мажоритарна. Какво е Вашето мнение?
-Ние доскоро имахме възможност да пренареждаме кандидатските листи, т.е. да гласуваме преференциално. Само че сякаш никой не обърна внимание как партиите дружно и гузно поорязаха тази опция. Аз бях един от малкото анализатори, които алармираха за проблема публично. Преференциите даваха възможност на гражданите да гласуват за личности, без да се търпят минусите на изцяло мажоритарния вот.
По мое лично мнение, най-добра е смесената система – гласуваш и за партия, и за личност. Тя вдигна избирателната активност – на последните избори това се видя ( по данни на ЦИК, на местния вот през 2015г. тя бе 53.60% на първи тур и 40.83% на втори – бел.ред.). Имаше и голямо количество невалидни бюлетини и някои използваха случая, за да твърдят, че преференциите объркват избирателите. За всяко нововъведение трябва време, за да се свикне.
Преференциалното гласуване даде възможност на много хора да намерят своя кандидат, на кандидатите – да водят по-активна кампания, за да бъдат разпознати от избирателите и на партиите – по-голям стимул да търсят качествени кадри. Реформаторският блок имаше огромен шанс с този тип гласуване, защото той стимулира партиите в блока да се състезават, за да наложат кандидатите си. Сега обаче възможността вече я няма.
-Ваши колеги смятат, че мажоритарната система стимулира купуването на гласове на местна почва. Публична тайна е обаче, че в момента също се разчита на подобни методи за събиране на подкрепа от страна на партиите. Основателно ли е да се притесняваме от стимулиране на тази тенденция чрез мажоритарен вот?
-Това прилича на един псевдоаргумент за преференциите – щом някой се е объркал, дайте да не ги въвеждаме. Щом някой казва, че е възможно да се купуват гласове по мажоритарната система – да не я практикуваме. Не съм привърженик на подобно мислене. Един мой приятел навремето казваше: “Да изхвърлим живачните термометри, защото ако паднат и се счупят, живакът ще ни навреди”. Не е нормално да имаш подобна логика. Всяко нещо носи риск.
Целият разговор за мажоритарната система се върти около личната отговорност на кандидатите. Да, личностите са важни, но в крайна сметка трябва да гласуваме за идеи, за политики, за програми. За това, какво ще направят кандидатите, а не кои са. Тук се корени и проблемът с въпроса “Кой?”, станал много актуален покрай назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Всеки задаваше този въпрос, а не по-важните “Какво?” и “Защо?”.
Ако премахнем политиките и оставим само личностите, не бива да се учудваме на рецидиви като Доналд Тръмп и други подобни. Ние много си патим от личната харизма на кандидатите – избираме някой само по този показател, а след 4 години му търсим заместител, защото ни е разочаровал.
-Звучи, сякаш и мажоритарната, и пропорционалната система у нас са в полза на големите играчи. Как може да се стимулира утвърждаването на малките партии?
-Това не зависи от системата на гласуване. Големите са големи, те винаги доминират над малките, това е естествено. Малките формации са сравнително добре представени в парламента в момента – вижте колко е пъстър. Реформаторският блок, АБВ, Патриотичният фронт – забележете, че медиите непрестанно говорят за тях, те определят дневния ред.
Един от големите проблеми на българския политически процес е, че сега е твърде раздробен на малки и големи формации. Затова партиите се опитват да го окрупнят. Лявото се опитва да се събере, патриотите успяха да го направят, дясното, макар и с големи трудности, също се справя със задачата.
-Има ли смисъл от задължително гласуване, ако не се налагат глоби на нарушителите?
-Разбира се, че не. Това, което имаме в момента, не е задължително гласуване, а по-скоро прочистване на избирателните списъци чрез активна регистрация. Не може при задължително гласуване да няма сериозни санкции, а само дерегистрация от списъка при негласувне на два последователни вида избори (президентски или парламентарни, например).
Освен това задължителното гласуване в този му вид играе лоша шега на БСП и ДПС – на формациите с предвидим вот. Те няма откъде да набавят допълнителни гласове при задължително гласуване. Няма смисъл от задължително гласуване без глоби. Неприятно е, че купен и корпоративен вот могат да определят съдбата на обществото. Затова битува мнението, че задължителното гласуване ще намали тежестта на този вот, защото повече хора ще пуснат бюлетина. Докато обаче не видим на практика ефектите от задължителен вот, не можем да прогнозираме.
Друг аргумент, който се посочва от привържениците на задължителния вот, е ниската избирателна активност у нас. Мит е, че у нас избирателната активност е ниска – тя е прекрасна. При, грубо казано, 5.5 млн. българи с право на глас, бюлетина пускат около 3.5 млн. души.
Страничен ефект на задължителното гласуване е протестният вот. Хората могат да асистират в “раждането” на чудовища, т.е. на гротескни, сатирични партии, които да обират този вот по подобие на Движение “5 звезди” на Бепе Грило в Италия.
– Един от въпросите, спрени от Конституционния съд, засягаше намаляването на броя на народните представители. Да не тълкуваме решението на съда, но все пак смятате ли, че е необходимо намаляване на броя на депутатите? Дали действително то би намалило легитимността на Народното събрание, което и сега стои празно през голяма част от дебатите?
-Ако под “легитимност” разбирате това, което разбира науката – доверието и представителността, които биха позволили на една институция да смята, че нейните решения имат тежест, то отговорът на въпроса е – намален брой депутати е чист популизъм. Ползвам този термин в оценъчната му светлина, защото “популизъм” на научен език означава “народ срещу елитите”.
Да мислим, че като намалим броя на народните представители, ще решим проблема с легитимността или с лошото ни икономическо състояние, е тежка самозаблуда. Какво ще спестим, ако това стане? Заплати на депутати, гориво… Да, но това са стотинки, нищожни разходи, ако ги разпределите на броя на хората в България.
Да, у нас много се краде и се харчи изключително неефективно. Това обаче не се оправя автоматично с рязане на бройки, а с орязване на харчовете другаде. Махнете излишните университети. Съжалявам, че трябва да го кажа, защото знам, че е социална болка, но затворете излишните болници. Прекратете постоянното разрастване на харчовете в здравната система. Хората са недоволни от здравните услуги, а продължаваме като общество да си плащаме скъпо за тях. Харчовете на парламента са най-малкият проблем, просто Народното събрание е най-видимо.
Неефективното харчене се лекува само с реформа. Реформа означава да орежеш разходи. Понеже това орязване е свързано със социално недоволство, никой политик в България не се наема да го направи. Ключът е за по-малко пари хората да получават същата услуга, каквато са получавали преди орязването, но това у нас не става.
Да се произвежда повече зависи от дългосрочни политики за развитие на държавата, но в България се управлява ден за ден. Да не се краде – в такива случаи трябва да се прилага цялата строгост на закона. Ето това ни трябва, а не да спестим някакви пари с намаляване броя на депутатите.
-Често обаче чуваме примери за развити демокрации, където има по-малък брой депутати от нашите 240 – в Белгия те са 150.
-Отново влизаме в хипотезата “да изхвърлим живачните термометри, защото са потенциално опасни”. Нашите народни представители не работят достатъчно добре – да намалим броя им. Това не е решение. Нека накажем тези, които не ходят на работа. По-малко депутати не значи по-добри депутати. Да направим мързела на онези, които са мързеливи, публичен, да ги принудим чрез санкции да спазват правилника. Това вече е решение.
Ако намалим броя на депутатите, концентрираме повече власт в ръцете на един депутат, т.е. вдигаме му цената. Това ли е целта ни? Не мисля. Въпросът за броя на народните представители, както и останалите въпроси на референдума, са процедурни. Проблемите на България обаче са съдържателни и преди всичко – икономически. Чест и почитания към референдума, защото той е урок по гражданско образование. Хората трябва да бъдат питани, спор няма. Просто не съм съгласен, че въпросите по него са важните за бъдещето на държавата ни.
-За да изчерпаме темата, да обсъдим и субсидиите на париите. Референдумът предлага те да получават по лев на действителен глас, а не по 11 лв., както е в момента. Дали това ще направи партиите по-зависими от сенчесто финансиране, или те така или иначе вече разчитат на задкулисни средства?
-Вярно е, че сега финансирането също не е кристално ясно, но при намалена субсидия съвсем няма да е ясно. Трябва ни по-богато общество, в което да няма нужда партиите да крадат. Намалената субсидия няма да ни направи по-благоденстващи. Има проблем с високите субсидии, защото някои партии се превръщат във фирми. Трябва да се има предвид обаче, че партиите са наши представители и трябва да бъдат публично и прозрачно финансирани.
Въпросът за субсидиите на партиите създава усещането, че има бързи решения. Не, трябват ни 10 години здрава работа, за да стигнем средния европеец. Разбихме икономиката си, унищожихме хубавото, доколкото го е имало и сега се чудим защо разни момичета снимат клипове как се събличат. Това сме – периферна, обслужваща икономика, втора ръка.
Вместо да разплитаме възела, се опитваме да го разсечем. Грешната предпоставка в този референдум, при цялата положителност в провеждането на допитването, е , че народът знае. Не, народът не знае и не му е работа да знае, а да излъчи компетентни свои представители, които да упражняват властта от негово име. Ако не се справят, нека народът ги смени.
Аз и вие не знаем нищо за ядрената енергетика, но ни накараха да гласуваме на референдум за нея. Въпросите за сегашния референдум са същите – те са принципно добри, но за специалисти. Ако питаме народа, може би 30-40% ще кажат, че искат връщане на смъртното наказание, а при няколко тежки случая на насилие може и всички да го поискат. Сами разбирате, че не можем да оставим всичко на сляпата санкция на публиката. Не е вярно, че най-важното е на хората да им бъде добре тук и сега. Ключовото за нацията ни е да бъдем всички на правилен път.
