На днешния ден Православната църква почита паметта на Св. преп. Антоний Велики.
Свети Антоний Велики е роден около 251 г. в Египет в семейство на заможни и благочестиви родители. На 20 години той останал без майка и баща и трябвало сам да се грижи за по-малката си сестра. Наследил голямо богатство, което една част раздал на бедните, а с остатъка поверил сестра си на девически дом и започнал подвижнически живот.
Отначало той се заселил в изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение.
Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че “силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото”.
След 35-тата си година Антоний Велики живял 20 години в планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизани и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Така светецът постигнал душевен мир. Той станал отец на множество монаси. Отшелници се събирали при него и слушали мъдрите му беседи. Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество светецът бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да са благодарни не на него, а на Бог.
Своите умножени дарове Св. Антоний щедро отдавал на Църквата. По молбата на Св. Атанасий Велики, Антоний посетил Александрия през 335 година, за да помогне в борбата срещу нестихналото и след Никейския събор арианство. Появата на великия подвижник в столицата направила особено впечатление. Дори езичниците и жреците се тълпели да видят Божия човек и мнозина искали да се докоснат до него. Той не само сразявал еретиците, но върнал в християнството и мнозина езичници.
Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година.
На днешния ден празнуват всички с имената Антон, Антония, Антонио, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тони!
