На 3 септември 1901 г. – преди точно 115 години – четници на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев, отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и бременната Катерина Цилка с намерението да искат откуп от 100 000 щатски долара. Случаят е известен като Аферата „Мис Стоун“.
В началото на XX век ВМОРО е изпаднала в тежко финансово положение. В края на март 1901 година в хотел „Батенберг“, в София, се провежда съвещание, на което, по предложение на Гоце Делчев, е решено за набиране на финансови средства да се проведат акции с отвличания в Македония.
Първите опити са неуспешни, затова Яне Сандански се насочва към идеята за отвличане на протестантски мисионер от Банско, като първата набелязана цел е главата на мисията в Солун доктор Джон Хаус.
Четата на Сандански пристига в Банско и е посрещната от местния деец на ВМОРО Йонко Вапцаров. След разговори с местните протестанти се разбира, че идеята да се примами Хаус в Банско е обречена на провал, но че в набелязаното време в паланката ще дойде друг американски мисионер – Елена Стоун, която ще води кратък курс за обучаване на български учителки за първоначалните протестантски училища заедно с помощничката си българка Катерина Цилка.
Освен това, според Христо Чернопеев отвличането на Елън Стоун е по-приемливо, тъй като доктор Хаус е в добри отношения със селяните, а самата мис Стоун проповядва, че Господ, а не революционерите ще помогнат на поробеното население.
Планът за отвличането е изработен за около две седмици заедно с хората на организацията от протестантската мисия в Банско. В същото време ръководителят на окръжния комитет в Банско Димитър Лазаров се запознава с мис Стоун и узнава точния час на пътуването ѝ. Участниците в отвличането се обличат в турски обелкла и се разбират помежду си да говорят на турски език, за да остане впечатлението, че отвличането е извършено от турци.
Елън Стоун и Катерина Цилка са отвлечени късно следобед на 21 август (3 септември) 1901 година. Пресрещнати са по време на пътуването като мис Стоун и Цилка са отделени от групата. Катерина Цилка е отвлечена за спътница на мис Стоун вместо планираната Катерина Ушева, защото последната е болна.
Отвличането не протича съвсем по план. Елън Стоун тръгва по-късно от предвиденето, а селяните, които трябвало да снабдят четата с храна не успяват да излезнат спокойно от селото поради присъствието на турска войска, заради което четата чака без храна два дена. Непосредствено преди отвличането четата влиза в сблъсък с един албанец, който започва да стреля с револвер и успява да рани един четник, но албанецът бива обезоръжен и четата го взима със себе си. Освен това по време на отвличането прегладнялата чета забравя да говори само на турски език. По този начин отвлечените не могли да се заблудят, че похитителите са турци. Отвлеченият албанец се оказва разбойник, който многократно тероризира селата и Кръстьо Асенов го ликвидира, което допълнително разваля първоначалната идея четата да се представи за турски разбойници.
Османското комисарство изпраща до Министерството на външните работи и вероизповеданията в София официална нота, която гласи, че похитителите са българи, членове на македонския комитет.
Четата е преследвана от турски потери и от върховисти и преодолява големи трудности при укриването си.
След продължителни преговори в София и Самоков откупът – 14 000 златни турски лири, се получава на 18 януари 1902 година в Банско. Пленените жени са освободени на 2 февруари в Струмишко.
Акцията допринася за полуляризирането на ВМОРО далеч извън пределите на Османската империя, за което спомага и самата мис Стоун със своите беседи в Съединените щати. Като негативна страна от акцията е разкриването на комитети на ВМОРО от Османските власти. Арестувани са 43 души, 20 от които от Годлево, трима от Неврокоп, двама от Струмица, 7 от Сърбиново и други.
