Преди 19 години, на 17 февруари 1997 г., България обявява официално намерението си си да стане член на НАТО. Решението е взето от служебното правителство на Стефан Софиянски.
Членството на България в НАТО се поставя за първи път като политически въпрос на 23 юни 1990 г., когато Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор.
След по-малко от месец – на 13 юли 1990 г., с Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г.
На 15 ноември 1990 г. се състои първото посещение на български външен министър – Любен Гоцев, в Главната квартира на НАТО.
На 4 април 1991 г. в България се основава Атлантическият клуб. Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО. От октомври 1992 г. Атлантическият клуб е асоцииран с Асоциацията на Атлантическия договор, първоначално като наблюдател, а след това с пълноправен статут.
На 12-14 юни 1991 г. се състои първото посещение в България на Генерален секретар на НАТО – Манфред Вьорнер. На 14 ноември 1991 г. е първото посещение на президент на Република България (д-р Желю Желев) в НАТО за участие в среща със Северноатлантическия съвет.
На 16 октомври 1995 г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в “Партньорство за мир” по статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.
На 29 януари 1997 г. посещение в Главната квартира на НАТО в Брюксел прави новоизбрания президент на Република България Петър Стоянов, който изразява пред Северноатлантическия съвет категоричната позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила широка обществена подкрепа на президентските избори.
На 17 март 1997 г. Правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз. Министерският съвет приема постановление, с което се създава правителствен орган за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО – Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на Генералния щаб на Българската армия и заместник-министри от всички заинтересовани министерства.
На 8 май 1997 г. Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет. В края на годината (4 декември 1997) Правителството приема Решение за откриване на постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз в Брюксел.
На 23 октомври 1998 г. 38 Народно събрание приема Декларация по Косово, с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството със Съюза в рамките на перспективата за членство. На 25 март 1999 г. Народното събрание приема нова декларация – относно изострянето на кризата в Косово, с която се подчертава, че потвърждава стратегическия избор на България за пълноправно членство в НАТО, посочва се, че страната няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия и се изразява солидарност с евроатлантическата общност.
На 28 април 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на операция “Съюзна сила”, която се състои в нанасяне на въздушни удари срещу Съюзна република Югославия с цел прекратяване действията на сръбските въоръжени сили срещу етническите албанци, живеещи в областта Косово от Република Сърбия.
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага на 21 ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други 6 страни-кандидатки (Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз.
На 29 май 2003 г. Народното събрание приема решение за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в Ирак. През август с.г. български пехотен батальон от 480 военнослужещи се разполага в Кербала, Ирак в рамките на полската зона на командване.
На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 г. във Вашингтон, а на 29 март 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Последната дата се счита за дата на приемане на България в НАТО.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
