На 12 септември 1683 г. обединената армия на Полша и Хабсбургите разбива войските на Османската империя в Битката при Виена.
Под ръководството на полския крал Ян III Собиески европейските армии отблъскват турците, след като Османската империя е обсаждала Виена в продължение на 2 месеца.
Ключовта схватка спира повторния опит на Великата порта да превземе австрийската столица (първият е през 1529 г.) и поставя началото на хегемонията на Хабсбургската династия в Централна Европа.
Османската армия е под командването на великия везир Кара Мустафа паша.
Обсадата започва на 14 юли 1683 г. от около 90 000-на войска, включително 12 000-ен еничарски корпус. На 12-ти септември пристига европейската армия от около 84 000 души и се изправя срещу турците. Битката е забележителна и с най-голямата кавалерийска атака в историята.
Битката
В началото на септември 5000 турски сапьори взривяват части от виенските стени. В очакване на пробив австрийците се подготвят за битка в града.
Обединената християнска армия трябва да действа бързо, за да предотврати превземането на Виена. Тежката кавалерия на Ян Собиески се превръща в ядрото на международната армия. Мотивацията на съюзниците е висока, те са изправени пред ислямски нашественици в сърцето на Европа.
Кара Мустафа паша поверява ариергарда си на конницата на кримските татари. Татарският хан обаче е унизен от Кара Мустафа паша и отказва да удари поляците, докато прекосяват планините, когато леката татарска конница би имала преимущество срещу тежката полска кавалерия. Молдовските и влашките съюзници на турците, които са недоволни от турската намеса в земите им и неохотно са се включили в похода, също саботират обсадата доколкото могат. Според легендата те зареждат оръдията си със сламени топки.
На 11 септември силите на Свещената лига пристигат на хълма Каленберг („Голият хълм“) над Виена и запалват клади, за да покажат присъствието си на обсадените.
В 4 часа сутринта на 12 септември турците нападат Свещената лига, за да попречат на разгръщането на силите ѝ. Австрийците на левия фланг и немците в центъра преминават в настъпление. Кара Мустафа паша изпраща срещу тях повечето от силите си, но запазва част от елитните еничари и спахии за нахлуването в града, което се очаква да стане скоро. Турските сапьори са подготвили взривяването на нов уастък от крепостните стени, но австрийците откриват кухината (която е запечатана от турците, за да направят взрива по-силен) следобед и един от тях обезврежда експлозивите.
На повърхността полската пехота изпълнява масивно нападение срещу десния турски фланг. Вместо да се съсредоточат върху битката срещу поляците обаче турците се опитват да щурмуват града, носейки знамето си с полумесец. След 12-часов бой поляците завземат високата земя отдясно. Около 17 часа, след като са наблюдавали пехотната битка през целия ден, една австро-германска и три полски кавалерийски групи, общо около 20 000 мъже, се втурват надолу по хълмовете (това е най-голямата кавалерийска атака в историята).
Нападението се води от полския крал начело на 3000 тежковъоръжени полски хусари. Кавалерийският щурм прекършва турците, които са уморени от дългата битка на две страни. Кавалерията се насочва направо към османския лагер, а виенският гарнизон излиза от града и се включва в атаката. Османската армия е уморена и обезсърчена след провала на взривяването на стените и на опита с груба сила да се влезе в града и кавалерийският удар обръща битката срещу тях. Те започват да отстъпват на юг и изток. Някои от главните паши и каймаканинът на Кара Мустафа са убити от поляците. Великият везир убива щраусите и жените си, за да не попаднат в ръцете на християните.
По-малко от три часа след кавалерийското нападение християнските сили печелят битката и спасяват Виена. След битката Собиески парафразира Юлий Цезар, казвайки „Venimus, Vidimus, Deus vicit“, „Дойдохме, видяхме, Бог победи.“
