На 7 ноември 1959 г. се поставя началото на професионалната телевизия у нас. На тази дата за първи път Българската телевизия отразява събитие – манифестация от площад “9 септември” (днес пл. “Александър Батенберг”) по повод 42-та годишнина от “Великата октомврийска социалистическа революция”.
В 9:45 ч. говорителят съобщава: „Внимание, излъчваме в ефир”. Така се поставя началото на професионалната телевизия в България. Екипът на телевизията е около 30 души.
На същата дата е дебютът на информационната рубрика „Новини“.
Експертименталните предавания започват по-рано. На 1 ноември е първото, все още неофициално предаване на БТ, осъществено от Телевизионната кула. На 6 ноември е второто пробно излъчване – на футболен мач и на съветския филм „Едно момиче търси баща си.“
На 20 декември 1959 г. е първото пряко отразяване чрез подвижна телевизионна станция на спектакъла на Държавния куклен театър „Свирчица и гърненце“ с автор Леда Милева, по мотиви на Валентин Катаев.
Тези излъчвания стават възможни благодарение на предавателите на новата Телевизионна кула. Строителството й започва година по-рано през декември 1958 г. и е завършено за рекордните 11 месеца. Официалното й откриване се състои на 26 декември 1959 г. Кулата е на 14 етажа и заедно с мачтата на антената е висока 106 м. Автори на проекта са арх. Любен Попдонев, главен конструктор инж. А. Войнов, главен технолог инж. Георги Копанков. Първото неофициално предаване от новата телевизионна кула е на 6 ноември – пряко се излъчва футболен мач между отборите на „Левски” (София) и „Рапид” (Букурещ), предаван едновременно от телевизиите на България и Румъния.
В първите си дни телевизията е главна редакция при Българското радио и разполага с 2-3 камери. Първи главен редактор на телевизията е Борислав Петров.
