На тази дата през 1944 г. е открита Казанлъшката гробница. Намирането й става съвсем случайно от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 м, с диаметър на основата 40 м. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнавайки, че са открили нещо важно, те извикали археолог, който потвърдил предположенията им.
Гробницата е уникална със своите перфектно и реалистично изработени стенописи. Те дават ценна информация за живота, бита, нравите и вярванията на траките. Стенописите са разположени в коридора и в гробната камера. Това са едни от най-добре запазените рисунки на антична живопис от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 м 2
През 1946 г. Тракийската гробница е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. Година по-късно е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на рисунките. През 1979 г. гробницата е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство. Това е първият български паметник, включен в световната съкровищница.
Чак след 2008 г. чрез спектрален анализ на стенописите е установено, че в гробницата е погребан един от синовете на тракисйкия цар Севт III – Ройгос и една от съпругите му. До момента това е единствената гробница, в която освен кости на мъж (погребан в гробната камера) и кости на жертвено животно – кон (погребан в предверието на гробницата), са открити и кости на жена (погребана в гробната камера).
С цел съхраняване на стенописите достъпът до Казанлъшката гробница е строго ограничен. Заради това, в непосредствена близост до оригиналната, е изградена гробница-копие, която свободно може да бъде посещавана от туристи. Тя е по проект на архитект Младен Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са професор Любен Прашков, Златка Кожухарова и Слави Войков.
