Божидар Димитров е роден в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ „Климент Охридски”. През 1994 г. става директор на Националния исторически музeй. Като такъв през 1997 г. влиза в открит конфликт с президента Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на Паисиевата „История славянобългарска”. В резултат на това договорът му в НИМ е прекратен и няколко години историкът работи като журналист на свободна практика. През 2001 г. е възстановен като директор на музея след конкурс. Проф. Димитров бе министър без портфейл в първия кабинет на Бойко Борисов.
Пред Кмета.бг. той сподели оценката си за живота и делото на Апостола на свободата.
– Проф. Димитров, и тази година годишнината от смъртта на Васил Левски противопостави историческата гилдия за точната дата на кончината му. Вие, като един от най-известните историци какво мнение имате по този въпрос?
– Смятам, че не бива да се вторачваме в някаква конкретна дата. Дори, когато става дума за смъртта или раждането на такава светла личност като Апостола на свободата. Просто защото делото на Васил Левски е безсмъртно. Обществото ни трябва да е наясно, че няма друг български политик, който да е реализирал идеите си на 100%. Всичко останало са дребни факти и битовизми, които ще изчезнат с времето.
– Продължават ли историците да смятат, че поп Кръстю е предателят на Левски?
– Вижте, отново опираме да някакъв малозначителен факт. Сега, дали Левски е бил предаден или заловен от турците, без те самите да знаят кого са арестували – това е без значение. След като вече е бил заловен и след това съден, и екзекутиран… Много по-важно е да покажем онези неща, които обединяват нацията, отколкото онези, които ни разединяват. Винаги е имало предатели и ще има, независимо как се казват и в коя епоха живеят!
– Изясни ли се все пак въпросът дали в момента на залавянето му турците са знаели кого арестуват?
– Отдавна е прието, че турските заптиета въобще не са знаели кого арестуват в тъмнината край Къкринското ханче. И това е продължило цели два дни. За тях той е бил поредният престъпник.
– Тогава защо никой не се сеща да “прикрие” факта, че уловеният е точно Васил Левски?
– Защото по това време нивото на комуникациите е много по-различно от това, което е днес. Тогава новините не са пристигали за няколко минути, а за няколко дни. Така че е напълно нормално хората от местния революционен комитет да са разбрали за залавянето на Апостола няколко дни по-късно, когато вече е било твърде късно.
– Според вас имало ли е начини Левски да бъде спасен?
– Сега, има поне две страни по този въпрос. Първият е, дали животът на Левски е могъл да бъде пощаден от съдебния състав в София и вторият – не е ли могло конвоят, с който е пристигнал в София да бъде нападнат от революционери и той да бъде освободен. Обективно погледнато, според мен не е имало възможност да се случи нито едното, нито другото. Първо – Левски е бил съден не заради революционна дейност, а за убийството на 17-годишен младеж, който на всичкото отгоре се оказва българин и християнин. Второ – категорично не е вярно твърдението, че никой от неговите съратници не прави опит той да бъде освободен, докато пътува от Ловеч към София. Малко се знае, например, че в южна България негови сподвижници предизвикват дерайлиране на влак, който в последствие е атакуван и превзет с цел да бъде изкаран от там Апостола. За съжаление информацията, че точно в този влак е пътувал Левски, не се оказва вярна.
– Проф. Димитров, какво ви е мнението за Димитър Общи? Някои ваши колеги от историческите среди го възприемат като истинския предател на цялото българско революционно движение. Вие какво смятате по този въпрос?
– И Димитър Общи е бил съден не за революционна агитация, а за разбойничество. И понеже законите по това време в Османската империя са били такива, че точно за това провинение се е предвиждало сурово наказание, той решава да се опита да смекчи вината си, като издава някои от нещата, които е знаел за БРЦК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
