На 20 февруари 1923 г. в София е родена българската поетеса, преводачка и есеистка Невена Стефанова. Завършва специалност живопис в Държавната художествена академия през 1946 година.
Работи като редактор в сценарната комисия при Българска кинематография, във вестник „Народна култура“ и в списание „Жената днес“.
Поетичният дебют на Невена Стефанова е през 1945 година с поемата „Без име“. Автор е на множество поетични, публицистични и документални книги.
Две от книгите ѝ, „През девет баира“ (1965) и „Нови стихове“ (1963) са забранени от властите преди 1989 година.
Ето две от нейните стихотворения, пренасящи се във времето като послания:
Към всеки от нас
Отричаш ли се от заблудите си,
или като птица се отърсваш от дъжда?
Езикът, казваш, ти изтръгнали –
а служи ли ти съвестта?
Отиде ли да търсиш правдата,
когато беше в заточение,
или я чака у дома?
Проветри ли душата си от подозрения?
От ласото на догмите освободи ли врат?
Не се ли усъмни
във доказателствата безсъмнени?
Кога да първи път излъга себе си?
Кога привикна със това?
И тъй нататък…
Естествено,
въпросникът не се отнася до светците.
И никой не е задължен
да отговаря точно.
Към едно ударено от гръм дърво
Защо с такава сила
този гръм се сгромоляса върху тебе,
о, пеещо дърво,
със клони тънки като струни?
Ти, чудо на природата,
откликваше на всеки порив лек.
С какво усърдие невидимият вятър
те караше от всичко да трептиш!
Сега мълчиш.
Дали ще оздравееш,
ако всмучеш соковете на земята?
Ще напъпиш ли отново?
Листата ти ще зашумят ли да прикрият
кухината
на мястото на твоето сърце?
Или е по-добре да си умреш,
та пепелта поне да храни
младите фиданки!
