Неделният обяд се е превърнал в традиция на поколения. Това, което се слага на масата, е различно при всяко едно семейство. Ние обаче ще ви предложим едно кулинарно изкушение, с което ще блеснете и впечатлите вкусовите рецептори и на най-взискателните. Така че, четете и бързо запретвайте ръкави край печката. Героят е виенският шницел, а ние ще разкрием каква е тайната в приготвянето му.
Но първо малко история. Името виенски шницел се появява официално за първи път в готварските книги през 1862 г. Любопитен факт е, че отначало в Австрия панираният шницел се възприема като похапване между храненията или като среднощна закуска. Постепенно шницелът влиза в почти всички домове. В книгата си „Синя пъстърва и черни трюфели“, издадена през 1953 г., Джоузеф Весберг пише за детствотото си във Виена между двете световни войни и си спомня: „Религиозното разцепление в града можеше да се види от неделното меню на населението: евреите ядяха виенски шницел, а езичниците – свинско със зеле и кнедли“. Днес виенският шницел е защитено със закон наименование, но с тази привилегия се ползва единствено шницелът, приготвен от телешко месо и то от бонфиле.
Каква е тайната на хубавия виенски шницел? Според кулинарните майстори на първо място е месото да се изтъни до 5-6 мм, вместо галета да се използват трохи от сух хляб, така приготвените шницели никога да не се държат в хладилник, а веднага да се пържат в масло. Идеалният виенски шницел е този, на който месото вътре е крехко и влажно, а панировката е прясна, вкусна и стои свободно върху месото.
4 телешки шницели от по 150-180 г
2 яйца
100 г трохи от сух хляб
100 г галета
сол
черен пипер
масло
лимон
Начин на приготвяне:
Шницелите се начукват от двете страни, докато станат възможно най-тънки. Овкусяват се със сол и черен пипер.
Хлебните трохи и галетата се слагат в две отделни плоски чинии, яйцата се разбиват с вилица в трети, по-дълбок съд. Всеки шницел се потапя първо в яйцата, като не трябва да остане сухо място. След това се овалва в галетата и накрая в трохите, като внимателно се притиска.
В голям тиган се разтопява масло, смесено с олио, за на не прегори. Мазнината трябва да е достатъчно, за да плуват в нея шницелите. След като се загрее достатъчно, че да излизат мехурчета, шницелите се изпържват един по един до златисто кафяво от двете страни. В зависимост от дебелината им това отнема между 2 и 4 минути на страна. Обръщат се с шпатула, а не с вилица, за да не се разкъса панировката. Изваждат се върху кухненска хартия и се оставят да се отцедят. Лимончето е важно, за малко свежест, а гарнитурата не е от значение, защото вашето кулинарно изкушение е Царя на трапезата. Добър апетит!
