На днешната дата преди 59 години си отива обичаният от малки и големи писател и поет Ран Босилек. Под този псевдоним стихотворения за деца и приказки пише Генчо Негенцов. Сред емблиматичните му произведения са "Патиланци", "Родна стряха", "Косе босе", "Я, кажи ми облаче ле бяло". Творчеството на Ран Босилек за деца включва множество авторски текстове, както и редица обработени и преразказани народни приказки.
Генчо Негецов е роден е на 26 септември 1886 г. в Габрово. Баща му бил занаятчия и опълченец в Освободителната война. Ран Босилек имал двама братя и две сестри. През 1904 г. той завършва Априловската гимназия в Габрово. В продължение на няколко години работи като учител. За своите малки ученици той написал първото си детско стихотворение "На косичка", което било публикувано в списание "Светулка" през 1906 г.
От 1908 до 1910 г. Ран Босилек следва Славянска филология в Софийския университет. Няколко години след това завършва право с докторат в Брюксел, Белгия. Намира си работа като адвокат, но любовта му към децата била толкова голяма, че решава да продължи да пише за тях. Така Ран Босилек става редактор в списание "Светулка", а след това и във вестник "Врабче". Редактор е и в издателство "Хемус", където се издава списание "Детска радост" – едно от най-известните детски издания в България.
Авторът на "Родна стряха" е членувал в Съюза на българските писатели и е бил председател на Дружеството на детските писатели.
Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Така съвсем заслужено през 1932 г. книгата "Неродена мома" с преразказани приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов печели престижната международна награда Шумейкър на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.
Творчеството на Ран Босилек е известно с това, че се съчетават лирика и прозаика – нещо, което се среща рядко. Умира на 8 октомври 1958 г. В София.
Мнозина знаем наизуст най-знаковите творби на Ран Босилек. Те ни носят топъл спомен от безгрижните детски дни.
РОДНА СТРЯХА
Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях…
Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!
РОДНА РЕЧ
Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.
Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.
И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!
