Гл. ас. д-р Любослав Костов е директор на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ), главен икономист на КНСБ и преподавател в катедра „Икономика“ на УНСС.
От Кmeta.bg разговаряхме с него за поскъпващите цени на стоките и услугите, инфлацията, доходите, покупателната способност на българите и спестяванията ни в пандемията.
Цялото интервю с Любослав Костов “Спестяванията на домакинствата нарастват, но са в ръцете на все по-малко хора” – можете да видите ТУК.
Той представи изготвените от КНСБ спешни мерки до края на 2021 г., които максимално бързо трябва да бъда приети.
Ето какви са те:
- Да се разработи легално определение, в т.ч. да се определят критерии за „енергийна бедност“ и да се подготвят бързо промени в действащата нормативна база за целево енергийно подпомагане;
- Да се подготви проект за национална краткосрочна (догонваща) стратегия за качествено и ускорено нарастване на доходите от труд до 2024 г., с оглед влизането на България в еврозоната, която да включва темп на нарастване на МРЗ 17,5 % годишно и 12,5 на сто за средната. Стратегията да включва достигане на съотношение МРЗ/СРЗ от поне 50% и периодично тестване на адекватността на минималната работна заплата съобразно издръжката на живот в страната;
- С постановление на МС, да се установи нов размер на минималната работна заплата за страната – от 1 ноември 700 лв;
- От 1 декември 2021 г. да се въведе и прилага 460 лв. официална линия на бедност (ЛБ), при спазване методиката, която държи сметка и за натрупаната инфлация;
- Да се предвиди ежегодно нарастване с по 5 п.п. на дела от линията на бедност за съответната година, който формира базовия доход на лицата, подпомагани парично по ЗСП, докато базовият доход стане равен на самата ЛБ ( съответно на изисквания на ЕК).
- За времето на карантина и/или домашно лечение от Ковид-19 на деца до 14 г. вкл., както и домашно лечение от Ковид-19 на лица над 60-годишна възраст за подпомагане разходите за отопление да се предвиди (ПМС) предоставянето на половината от еднократната помощ по чл. 16 ППЗСП;
- Да се предостави еднократна „антиковид“ добавка в размер на 360 лв. (по 120 лв. на месец) за октомври, ноември и декември 2021 г. на безработните с право на минимално обезщетение;
- Да се повиши сумата за дневни пари на командирован в страната работник/служител от 20 лв. на 35 лв. (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната). Размерът на дневните не е актуализиран от 2008 г. и на практика не може да покрива нормално хранене поне два пъти дневно на командированото лице.
От КНСБ са изготвили и пакет от мерки за 2022 г.:
- Минималната работна заплата за страната от 1 януари 2022 г. да се увеличи на 764 лв;
- Да се повишат възнагражденията на работниците и служителите, които работят в системите на бюджетното финансиране за 2022 г. с минимум 12,5 на сто (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.);
- Трудовите възнаграждения на заетите в агенциите „работещи на терен“ (АСП, АЗ, ГИТ, НАП, НОИ, РЗИ и пр.) – да се увеличат с 15 на сто от 1 януари 2022 г;
- Натуралните и стойностни показатели за делегираните държавни дейности, както и стойността на Единните разходни стандарти да се определят с ръст, който като минимум да компенсира въздействието на инфлацията и очакваните повишени разходи за издръжка от началото на 2022 г.
- Да се предвиди повишение на всички приходни параметри на бюджета на ДОО – МОД за самоосигуряващи се лица и земеделски стопани и тютюнопроизводители – ниво МРЗ 760 лв; максимален осигурителен доход поне 3600 лв;
- На пенсионерите с пенсии под ЛБ от 460 лв. да се изплаща добавка през социалното подпомагане до нивото на ЛБ;
- Да се отмени тавана на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, а размерът на минимално обезщетение за безработица да се установи на 21,80 лв. на ден;
- Премахване на максимално допустимото ниво на разходи по КФП в размер на 40% от БВП, съгласно Закона за публичните финанси. Това ограничение, според нас, не е основателно и поставя страната ни в по-лоша фискална позиция за реакция на допълнителни шокове в бъдеще;
- Реформа в данъчната система: 1) Въвеждане на необлагаем минимум равен на размера на минималната работна заплата и данък върху доходите на физическите лица в размер на 15%; 2) Данък върху доходите на юридическите лица в размер на 15% и 3) Данък добавена стойност в размер на 15%;
- Ангажиране на социалните партньори в контрола и мониторинга на изпълнението на заложените в НПВУ инвестиционни проекти и реформи, с акцент върху зеления и дигитален преход, заетостта и социалната сфера.
