На днешния ден през 1929 г. е роден прочутият български писател Йордан Радичков в с. Калиманица, Монтанско. Дълги години той е редактор в литературни издания. Започва да публикува импресии, очерци и разкази в печата, а през 1959 г. издава първата си книга с разкази “Сърцето бие за хората”. Неговият седми сборник, включващ “Свирепо настроение” (1965), “Водолей” (1967), “Козята брада” (1967), “Вятърът на спокойствието” (1968), “Ние, врабчетата” (1968), “Коженият пъпеш” (1969), “Верблюд” (1984) и др. променят познатите за литературната ни традиция повествователни правила.
“Неосветените дворове” (1966), “Всички и никой” (1975), “Прашка” (1977) и “Ноев ковчег” (1988) пък представят автора като романист отново в характерния за него жанр. Успоредно с това писателят се изявява като един от най-добрите български драматурзи, чиито пиеси са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания и др. Част от тях са “Суматоха” (1967), “Януари” (1974), “Лазарица” (1979), “Опит за летене” (1979). През последните години авторът добавя нови щрихи в творчеството си – “Мюре” (1997) и “Пупаво време” (2000). Радичков ни напусна през 2004 г.
Част от най-запомнящите се цитати от творчеството на писателя:
“Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!” (из “Ние, врабчетата”)
“Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.” (из “Суматоха”)
“Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста – мигар може да има нещо по-красиво от това!” (из “Ние, врабчетата”)
“Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!” (из “Опит за летене”)
“Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” (из “Ние, врабчетата”)
“Много често съм се замислял как да убием мухата и трябва ли да изтребваме всички мухи? Ако един човек е за женене, да се жени, защото няма начин да изтреби мухата в себе си; той само ще страда от гъдела на тая муха, без да може да се спаси от нея. Понякога си мисля дори, че някаква муха е завъртяла главата на Галилей, за да каже, че Земята се върти. Пък Земята наистина се върти. Трябва ли тогава да убием мухата!” (из “Убий мухата!”)
