Учител, съдия, филолог, издател, председател на Народното събрание – всичко това е съчетал роденият на 9 ноември 1828 Драган Цанков.
Завършва създаденото от Васил Априлов Габровско училище. Продължава образованието си в Одеската семинария и в гимназията в Киев. От 1848 до 1850 г. е учител в Галац. По-късно учи във Виена, където през 1852 г. издава българска граматика на немски език.
Цанков донася в родния си град печатарско оборудване с намерение да открие своя собствена печатница, но не получава разрешение от властите. Това го принуждава да замине за Цариград, където през 1855 г. с помощта на френското посолство се снабдява с разрешително. Настанява печатницата си в католическия манастир „Сен Беноа“ в Галата, където функционира и католическият колеж „Свети Беноа“, в който той става учител. Там приема и католицизма.
Драган Цанков е инициатор и пръв председател на „Община на българската книжнина“, която се счита за предшественик на образуваното през 1869 г. в Браила Българско книжовно дружество.
На 1 януари 1858 г. това дружество започва да издава списание „Български книжици“, а по-късно Цанкова се отделя и създава вестник „България“.
През 1863 г. Цанков се връща в Свищов и става служител в османската администрация. По-късно е учител и съдия в Русе (1865-1867 г.) и помощник-управител на Нишкия (1868-1869 г.) и Видинския (1869-1872 г.) санджак. През следващите години е учител в Цариград. През 1876-1877 г., заедно с Марко Балабанов, е натоварен от Българската екзархия да пътува в Европа, за да информира общественото мнение за положението на българите след Априлското въстание.
След Освобождението Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание през 1879 г. Радетел на конституционализма и русофилството. Противопоставя се на Режима на пълномощията и е интерниран във Враца, което предизвиква шумен политически скандал.
След възстановяването на Търновската конституция през септември 1883 г. князът възлага формирането на новия кабинет на Драган Цанков, който привлича в правителството дейци на Консервативната партия. Това става повод за разногласия с т.нар. непримирими либерали, водени от Петко Славейко и Петко Каравелов. Така през1884 г. Цанков заедно със своите поддръжници се отцепва и поставя началото на нова проруска политическа формация.
През 1886 г. емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 г. след падането от власт на Стефан Стамболов и веднага се заема с възстановяване на своята партия. От 1901 – 1903 е председател на Народното събрание.
