Софийска градска прокуратура отказа да образува досъдебно производство по сигнала на бившия главен секретар на МВР Георги Костов, поради липса на извършено престъпление от общ характер, става ясно от съобщение на държавното обвинение.
В хода на извършената проверка от прокурор от ВКП и прокурор от СГП са снети писмени обяснения от сигналоподателя Георги Костов, от министъра на вътрешните работи Пламен Узунов, от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР и от директора на Дирекция “Инспекторат“ при МВР.
Мотивите на прокуратурата:
„Не са осъществени от субективна и обективна страна и признаците на престъплението по чл.172 от Наказателния кодекс,а именно „който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Доколкото г-н Костов не е бил принуден да напусне, а е бил освободен, като решението е съвместно между представителите на изпълнителната власт и президента, в съответната изискуема от закона форма, без да обсъждаме, дали това решение е правилно или не е, доколкото законът не дава възможност на Прокуратурата да прави преценка относно целесъобразност, не са осъществени признаците на състава нито от обективна страна/ г-н Костов не е принуден да напусне, а е освободен/, нито от субективна страна / не се установи повод за освобождаването му да са изброените по-горе особености/,които да са мотивирали министъра или друго лице да го „принуждава“ да напусне. Дали изнесеното в сигналите за твърдени нарушения от страна на г-н Костов съответства на истината или не, дали тези сигнали съществуват или не, няма отношение към описаното по-горе деяние, макар че има отношение към законосъобразността на освобождаването на г-н Костов. Има отношение и относно това действително ли е налице хипотезата на чл. 36 ал. 6 т. 6 ЗМВР или извършил ли е г-н Костов действия, които накърняват престижа на министерството. Тази преценка, обаче следва да бъде направена от компетентния съд, както относно допустимост, така и относно основателност.“
