„Когато се обърна назад и видя какво съм минал и какво съм преживял, виждам само доброто, хубавото. И това остава в мене. И не съжалявам за нищо (…) Радвам се на трите си дъщери. Вече съм и дядо. Благодаря им за всичко, обичам ги!“.
Думите са на един от най-добрите, а може би и най-добрият, защитник в българския и европейския футбол. На днешната дата преди 2 години сърцето на големия Трифон Иванов спря да бие след масивен инфаркт. Загубата потресе и сини, и червени фенове на голямата игра. "Преди да бъде голям футболист, Трифон беше голям мъж. С огромно сърце и винаги готов да помогне", напиха тогава в официалното си изявление от Българския футболен съюз.
Туньо, както го наричаха приятелите, започва кариерата си във великотърновския „Етър“. През годините покорява европейската и световната футболна сцена с фланелките на ЦСКА, испанския „Бетис“ и „Рапид“ (Виена).
Железният защитник записа името си със златни букви във футболната история като един от стълбовете на великото поколение български играчи, донесли ни незабравимото американско лято на 1994 г.
Играл е в 77 мача с шест гола за националния отбор на България. Трифон Иванов е бронзов медалист от Световното първенство в САЩ през 1994 г.
Паметен ще остане неговият гол във вратата на Русия на Националния стадион „Васил Левски“ на 10 септември 1997 г., с който България се класира за Мондиал'98.
Ето и част от посланията, които Железният защитник с голямо сърце Трифон Иванов ни остави:
„Няма да е скоро да имаме ново силно поколение. Без мая, хляб не става. Гледам днешните играчи и ми става тъжно. Нито могат да ядат, нито да пият, нито третото. Камо ли да играят футбол. Звучи простовато, но е вярно. Докато не започнем да създаваме истински футболисти, така ще бъде".
„Не се сърдя че ме наричаха Вълка. Нали знаете защо на вълка му е дебел вратът? Защото си върши работата сам".
„Обичах да карам опонентите да знаят, че не бива да минават по-нататък. Искаше ми се да ме приемат като последното, непреодолимо препятствие и смятам, че в определени случаи успях да постигна това. Името на съперника няма значение. Важното е да изпълниш онова, за което си долу, на терена".
„Най-хубавият гол в кариерата ми е срещу Русия. Аз съм защитник с много голове. И срещу най-силния отбор на Уелс имам много красив гол, макар че там първите 10 минути бяхме „опълченците на Шипка". И срещу Левски за 5:0 открих резултата, после Стоичков добави 4, ама спряхме да играем, а можехме да бием с много. И първия си гол в националния няма да забравя. Играем приятелски мач с ГДР. Аз влязох в 60-ата минута и вкарах. Почнах да се радвам, обръщам се-около мене няма никой. Гледам другите, а те ми викат- чакай бе момче, какво се радваш, сега започваш!".
„Обичам бързите коли и машините. В един период ми се отдаде възможност и си купих един танк. Карал съм го по поляната два-три пъти и го махнах".
Снимка: bTV
