Българския химн „Мила Родино” не е никакъв химн, а кръчмарска народна песен „Имате ли вино”. Рано или късно тя ще бъде свалена и на нейно място ще се изпълнява истинският химн „Шуми Марица”. Това заяви лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов по бТВ. „Мила Родино”, според него, била компилация от преработки по политически съображения в смутни времена, допълва “Фрогнюз”.
Проверка на Фрог нюз показа, че досега е имало десетки предложения в Народното събрание химна да бъде сменен. Още през 1990 г. това е предложил д-р Петър Дертлиев, но от БСП скочили, че това е ненужно в период на промени.
Историята на българските химни тъне в мъгла. Откъслечни сведения дават д-р Иван Шишманов, проф. Николай Кауфман и Иван Иванов. Химна е бил критикуван многократно: и заради мелодията, и заради непрекъснатите промени в такста според политическите течения.
След 10 ноември 1989 г. депутатите от VII Велико народно събрание правят различни предложения за национален химн – най-многобройни за “Шуми Марица”.
Да припомним, че „Мила Родино“ става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента “Горда Стара планина”, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към фронта по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г. Тогава за основа за българския химн е взета само една част от оригиналния текст и музика на Цветан Радославов.
Честно казано “Мила родино” странно прилича на началния мотив от финалната част на прочутата Патетична соната за пиано на Бетовен, на Пиеса за виолончело от Ж. Б. Сенайе, на началния мотив на песента “Двамата гренадири” от Шуман, на румънско хоро. Най-често обаче го свързват с популярната народна песен, превърнала се кръчмарски химн “Имате ли вино”.
Все пак най-вероятно е използвана като идея българска мелодия, предполага Росица Тодорова. А дали е била онова хоро, или народната “Имате ли вино”, е друг въпрос.
Продължават обаче и споровете, дали българската „народна песен” не е всъщност румънска такава.
„Шуми Марица” е национален химн на България от 1886 до 1944 г.
Първоначалният текст на песента е написан от Никола Живков, главен учител във Велес по време на турското робство. След много варианти остава последната редакция на Иван Вазов от 1912 г.
В средата на 19-ти век в гр. Шумен оркестърът на унгарския емигрант Шафрани популяризира немската песен “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren” (“Когато войниците маршируват през града”). Мелодията се харесала на котленския учител Атанас П. Гранитски (1820-1874), който преподавал в Шумен от 1859 до 1862 г. Той пригодил към нея думите на стихотворение (“Слънце-зорница”), писано от самия него още през 1855-56 г. и така се появява песента която се счита за междинно звено между немския марш “Wenn die Soldaten” и “Шуми Марица”.
Всички знаем нашата песен – “Къде си, вярна ти любов народна”. Оказва се, че има гръцка песен със същата мелодия, тя се казва “Ω λυγερόν και κοπτερόν σπαθί μου”, в превод “О тънка и остра сабя”.
Гео Милев пък разкрива, че „Хубава си моя горо” е открадната от стара френска песен. Направил го е Любен Каравелов, когото Милев критикува остро, дори обижда заради умишлената заблуда.
