На днешния ден всички българи закачаме на ревера или връзваме на китката си мартеница.
Тя е символ на здраве, дълголетие, плодовитост и изобилие. Изработва се от преплетен памучен или вълнен червен и бял конец, които задължително се усукват наляво. Червеното е цвят на жизненост, сила, здраве и любов. Червеното е светлината на изгряващото и залязващото слънце, на течащата кръв, на огъня. В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи късмет. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Бяла е празничната рокля на булката, светците и ангелите също са облечени в бели одежди.
В Софийско и Мелнишко синият и зеленият цвят също са често използвани за направата на мартеници. Първият е олицетворение на небето, а вторият на земята.
Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).
В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено и мрачно, а когато е радостна – топло и слънчево.
Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана “лошотия”, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от “лошотията”, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.
Легендата за мартеницата е свързана с Хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681). Когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били запленени от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. По традиция жертвената клада трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Тя сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.
Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 31 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова – пак на места, където са живели или живеят българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ – на наследниците на тракийските земи.
